Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Останах в Париж осем дни и осем пъти отидох до мястото на престъплението.

Осем пъти седнах на пейката и погалих дървото.

Осем пъти затварях очи, за да преживея отново спомените от следствието и двата процеса.

Осем пъти си припомних мутрите на онези мръсници, които изработиха присъдата ми.

Осем пъти си казах: „Оттук тръгна всичко, заради което загуби тринайсет години от младостта си.“

Осем пъти си повторих: „Ти се отказа от отмъщението, но никога няма да можеш да простиш“.

Осем пъти се помолих на Бога да ме възнагради за отказа от отмъщение, като не допусне никога повече подобна неправда да се случи с някой друг.

Осем пъти питах пейката дали лъжесвидетелят и ченгетата не са замислили следващото си престъпление „случайно“ тук, на същата пейка по време на многобройните си „случайни“ срещи.

Осем пъти си тръгвах с все по-малко приведен гръб, докато накрая изпъчих гърди като младо момче и си рекох: „Ти все пак спечели, приятелю, защото си свободен, здрав, обичан, господар на бъдещето си. Не се опитвай да разбереш какво се е случило с лицата от миналото ти. Ти си тук благодарение на чудо, а Господ не прави често чудеса. Бъди сигурен, че от всички участници в онази мрачна история днес ти си най-щастливият.“