Ва банк (Втора част на Пеперудата)
- Автор: Шаррьер Анри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Джамбазова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Ва банк (Втора част на Пеперудата)». Краткое содержание книги:
Оттук нататък трябва да изпратя парите по банков път в Буенос Айрес, да оставя в себе си съвсем малко средства, да отида в Тринидад и да взема оттам самолет за Рио де Жанейро. В Рио ще сменя паспорта и ще вляза в Аржентина.
В Аржентина няма да имам проблеми. Там е пълно с приятели от каторгата. Лесно ще открия и бивши нацисти, който сигурно са гъчкани с фалшиви документи. От Буенос Айрес тръгвам за Португалия с четири различни паспорта и документи за самоличност от четири различни държави, но всичките с едно име, за да не се объркам.
От Лисабон взимам пътя за Барселона. Оттам пак по земя влизам във Франция с парагвайски паспорт. Вече говоря испански достатъчно добре, за да заблудя любопитните френски жандарми. Половината от парите ще съм превел в Лионската банка, а другата половина ще оставя за всеки случай в Буенос Айрес.
Трябва да убедя абсолютно всички познати, с които съм имал работа в Джорджтаун, Бразилия и Аржентина, че съм тръгнал за Италия, където ме очаква жена ми, за да започнем собствен бизнес в едно курортно селище.
В Париж ще отседна в хотел „Жорж V“. В никакъв случай няма да излизам нощем, ще се храня в хотела и в десет вечерта ще си поръчвам да ми носят чай в стаята. Така цяла седмица. Ще си създам образ на сериозен тип, който води стриктно подреден живот. В хотел подобни неща се разчуват бързо.
Ще нося мустаци, а косата си ще подстрижа с бретон — като офицер. Ще говоря колкото е възможно по-малко и ще употребявам само няколко френски думи, и то изчанчени с испански акцент. Ще настоявам всеки ден да ми дават на закуска испански вестници.
Хиляди пъти досега бях мислил над въпроса с кого от виновните да започна, за да не направи никой връзка между трите удара на Папийон. Първо ще посетя ченгетата и ще им пратя един натъпкан с експлозиви куфар. Ако всичко мине без гафове, никой няма да се сети за мен. Трябва обаче първо, да отида на „Ке д’Орфевър“ и да измеря с хронометър колко минути са необходими, за да вляза, да изкача стълбите, да оставя куфара и да изляза навън. Детонатора ще си го наглася сам — достатъчно съм научил във френско-венецуелския гараж.
Ще пристигна пред сградата на полицията с камионетка с надпис еди-коя си фирма за канцеларски принадлежности. Облечен като хамалин, с едно куфарче на рамо, кой би ме заподозрял. Трябва само да запомня името на някой началник, който има кабинет на горния етаж. Като ме спрат ченгетата долу, ще мога да им кажа, че отивам при него, или още по-добре — ще им покажа фактурата за доставка, сякаш не си спомням името на клиента. После стой и гледай, ако си падаш по фойерверки. Само някакъв гигантски малшанс може да ги накара да свържат името на Папийон с този атентат в анархистки стил.
Така Прадел няма нищо да заподозре. Заради него, но също така за да имам къде да приготвя куфара с експлозивите и детонатора, ще наема една извънградска къща, като ще се представя чрез парагвайския си паспорт, ако дотогава не съм успял да си намеря френски документи. Все пак ме е страх да се обаждам на старите приятели от престъпния свят. Най-добре е да се оправям с чуждестранните паспорти.
Къщата ще е в околностите на Париж, на брега на Сена, за да мога да стигам дотам и по земя, и по вода. Ще купя малка, лека и бърза моторница с кабина и ще я оставям или пред къщата, или на някой кей насред Париж. Ще си взема също една бърза количка. Веднъж да стигна дотам — после лесно ще науча къде живее Прадел, къде — работи, какъв е обичайният му маршрут, къде прекарва почивните си дни, вози ли се с метро, автобус, такси или има собствен автомобил. Ще оформя план за действие и ще го отвлека, за да го затворя в къщата.
Въпросът е добре да проуча кога най-често остава сам. Веднъж да го вкарам в мазето на къщичката, и всичко ще е наред. Спомням си как се беше разплул в креслото си в съда през далечната 1931 г. и сякаш ми казваше с поглед: „Няма да ми се измъкнеш, хубавецо, ще използвам всичката си мощ срещу теб, ще измъкна всичката отвратителна смрад от досието ти, за да накарам заседателите да се отвратят от теб и да те изхвърлят завинаги от обществото.“ Той наистина използва всичките си умения, за да постигне тази цел — обрисува едно момче на двайсет и четири години като самия дявол, а дванайсетте неуки мухльовци от скамейката на заседателите ме изпратиха на доживотна каторга. Този трябва да го измъчвам поне осем дни, преди да го оставя да пукне. И пак ще му е малко!