Ва банк (Втора част на Пеперудата)
- Автор: Шаррьер Анри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Джамбазова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Ва банк (Втора част на Пеперудата)». Краткое содержание книги:
Да, намерила го беше. В гробището на едно малко селце в Ардеш. Показа ми снимка — хубава надгробна плоча от цимент с надпис „Ж. Шариер“. Снимката на гроба беше всичко, което Рита носеше за мен.
Сърцето ми, изпълнено с толкова надежда при заминаването на жена ми, сега почти спря от мъка. Изведнъж нещо дълбоко в мен се разкъса, сякаш под тежестта на внезапно срутилите се илюзии. До този миг аз продължавах да виждам малкото момче в себе си през очите на баща ми. Господи, не стига, че ме лиши от младостта ми, но дори не ми позволи да прегърна за последен път баща си, да го чуя как ми казва: „Ела в прегръдките ми, мой малък Рири. Съдбата се отнесе безмилостно към теб, съдебната и наказателната система те смачкаха по нечовешки начин, но аз продължавам да те обичам, никога не съм се отричал от теб и се гордея, че намери сили да се бориш, да победиш и да стигнеш дотук.“ Карах Рита непрекъснато да ми повтаря малкото факти, които едва беше успяла да научи за живота на баща ми след моето осъждане. Аз мълчах, не можех да говоря, душата ми беше стегната докрай. И внезапно сякаш някакъв шлюз се отприщи в сърцето ми и мисълта за отмъщение отново ме завладя с дива сила: „Ченгета, ще заложа експлозивите на «Ке д’Орфевър», но не за да убия няколко от вас, а за да убия колкото мога повече — сто, двеста, триста, хиляда! А ти, Голдстейн, лъжливи свидетелю, имай ми доверие! Ще дойде време да ти взема мярката и на теб. А за онзи жаден за присъди прокурор ще намеря най-подходящия инструмент и ще изтръгна колкото мога по-болезнено лъжливия му език!“
— Трябва да се разделим, Рита. Опитай се да ме разбереш: те унищожиха живота ми. Те не ми позволиха да прегърна баща си и да получа прошка от него. Трябва да си отмъстя, не мога да ги оставя да се измъкнат безнаказано. Утре тръгвам на път. Това е последната ни нощ заедно. Знам къде да намеря пари, за да замина и да осъществя плана си. Единственото, за което те моля, е да ми дадеш пет хиляди боливара от общите ни спестявания, за да посрещна първите разходи.
Изведнъж стана безкрайно тихо. Вече не виждах Рита. Лицето й се стопи зад ярките образи, които запрепускаха във въображението ми.
Какво ми е нужно, за да осъществя плана си? Общо взето, по-малко от двеста хиляди боливара. Навремето ми се струваше, че ще ми трябват повече, но не съм бил прав. Шейсет хиляди долара ще ми стигнат съвсем спокойно. Мога да си ги набавя от две места, които оставих на мира от уважение към тази страна. Първото се намира в Каяо — купчината злато, пазена от двама бивши каторжници. Другото е насред Каракас — касата на едно голямо предприятие. Касиерът е лесен — той пренася парите без ескорт. Входът на сградата, където се намира касата, е много удобен, при това зле осветен. Мога да действам сам, без оръжие, само с едно шише хлороформ. Единственото неприятно е, че когато се пренасят по-големи суми, касиерите се движат по трима. Не мога да съм сто на сто сигурен, че ще се справя и с тримата. Най-лесен е, разбира се, обектът в Каяо. Достатъчно е да взема това, което ми трябва — трийсетина кила злато, не повече, и да ги заровя. Ако нещо се издъни, правя се на болен и отсядам в къщата на Мария. Но има възможност да усетят кражбата доста по-късно. Операцията е проста: лягам с Мария и щом тя заспи, й давам да подиша малко хлороформ, за да не се събуди през нощта. Мога да стана, да изляза, да направя удара и да се върна в леглото без никой да ме усети. Лесно ще се приближа до пазача — гол, омазан с черни сажди в тъмната нощ.
После ще бягам през Английска Гвиана. В Джорджтаун трябва да пристигна с малко злато във формата на бучки или на стърготини, останали след преработка. Това е лесно. После ще намеря сигурен купувач, който да купи всичкото злато. Ще действаме по принципа на разрязаните на две банкноти. Той ще държи половинките и ще ми ги връчи едва щом му предам цялата стока. Срещата ще стане на английския бряг на река Карони, където ще съм заровил откраднатото. Така всички ще сме спокойни.
В Джорджтаун мога да се появя съвсем спокойно — вече минаха няколко години, откак избягах оттам. Сега ще вляза в страната пак нелегално и ако властите ме пипнат — нещо твърде малко вероятно, ще кажа, че съм прекарал изминалите години в джунглата в търсене на каучук или злато и заради това не са ме виждали отдавна.
Знам, че малкият Жюло продължава да живее там. Той е свестно момче и ще ми даде подслон. Има само една опасност — Индара и сестра й. Ще мога да излизам само нощем. А по-добре изобщо да не излизам и да оставя Жюло да действа вместо мен. Мисля, че Дългия Андре също е там, а той притежава канадски паспорт. Колко му е да сменим снимката и да фалшифицираме печата. Ако не става, просто ще си купя документи от първия срещнат или от някой моряк в клуба на марината.