Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Не се минаваше и без някои дребни смешни инциденти. Веднъж един подобен гостенин ме помоли да преместя него и протежето му в друга стая. Оказа се, че в момента съсед им е един едър и як италианец, който всяка вечер дочаквал своята мацка да се върне от работа и я любел най-малко веднъж. При това бил с около пет години по-възрастен от моя човек.

— Разбери, човече, не мога да издържа на неговия ритъм. Ако знаеш какви изпълнения прави! И нали сме съседи, ние с моята чуваме всичко — викове, охкане, пъшкане — цял концерт. Поставя ме в ужасно положение, защото аз, да ти кажа откровено, го правя има-няма веднъж на седмица. Мацката ми взе да сравнява. Излъгах я няколко пъти, че имам мигрена, но тя не ми вярва. Моля те, братче, ако не ти представлява голяма трудност, премести ни в друга стая.

Успях да остана сериозен и отвърнах, че при такива убедителни аргументи не мога да не му услужа.

Веднъж Елеонора ми се обади по телефона в два часа през нощта. Някакъв французин, който не знаел дума испански, бил хванат от полицията докато надзъртал през прозорците на бардака, скрит сред клоните на едно дърво. Почнали да го разпитват защо се е покатерил там и дали е имал престъпни намерения, но на всеки въпрос човекът отговарял само: „Енрике от Вера Крус“. Скочих в колата и поех към „Тибири-Табара“.

Веднага познах онзи нещастник — беше сводник от Лион и беше гостувал в хотела. Двамата със съдържателката на бардака седяха един до друг, а срещу тях се бяха изправили с мрачни физиономии двама полицаи. Преведох им това, което той ми разказа накратко:

— Не, този господин не се е бил качил на дървото с лоши намерения. Просто се е влюбил в една от мацките, но не ще да си признае в коя. Покатерил се сред клоните, за да й се порадва скришом, защото тя и пет пари не давала за него. Това е цялата история. Нищо сериозно, както виждате. Впрочем аз го познавам, той е свестен човек.

Изпихме бутилка шампанско, която той плати. Накарах го да остави бакшиш и го поведох към колата.

— Я кажи сега, какъв дявол те накара да кацнеш на онуй дърво? Да не си полудял? Или може би си започнал да ревнуваш собственото си момиче?

— Не, не е така. От известно време приходите й спадат безпричинно. Тя е сред най-хубавите курви в бардака, а печели по-малко от останалите. Затова реших да дойда и да проверя лично колко души приема на нощ. Така щях поне да разбера дали ме лъже и дали крие доходите си от мен.

Колкото и да бях ядосан, че са ме вдигнали посред нощ заради някакъв си сводник, не можах да не се разсмея. „Кацналият на едно дърво“, както започнах да го наричам от този ден нататък, си замина обратно за Каракас. Акцията му остана без последствия. Момичетата от бардака научили за скандала и неговата курва веднага се досетила какво е дирел сводникът на дървото.

Работехме много, но и се веселяхме. Непрекъснато измисляхме разни шеги. По едно време се занимавахме с викане на духове. Вечер едва изчаквахме курвите да тръгнат към „фабриката“, и се нареждахме около кръглата маса, слагахме върху нея ръце с длани надолу и започвахме сеанса. Тази щуротия я измисли една хубава трийсетгодишна художничка унгарка. Тя всяка нощ викаше духа на умрелия си съпруг и аз помагах с крак на масата да отговаря на въпросите й.