Гръмотевичния щит [bg]

И други се присъединиха към надигналия се смях, докато Дресос се изправяше, но той се завъртя яростно към червенокосата курва.

— Затваряй си устата, мръсна кучко!

Това само я накара да се разсмее още по-силно, но един от младите войници се приближи до нея.

— По-добре си върви от другата страна на стената, Руж. Сигурно скоро ще си имаме проблеми. Не искам някой да те нарани.

— Много мило от твоя страна, Ифеус — каза тя и почувства как настроението й се разваля. Младият мъж се бе отнесъл към нея с учтива загриженост, но в думите и гласа му нямаше и намек за желание. Не погледна в сините й очи и не се изчерви. Не облиза устни, нито се размърда от крак на крак, възхитен от чувствеността й. Руж погледна надолу към широката рокля, която носеше, за да прикрие нарастващото си тегло. Някога — не твърде отдавна — наистина я желаеха. Но това бяха дните преди да стане известна като Голямата Руж. Тя въздъхна.

— Добре ли си? — попита Ифеус.

— Ела да ме пояздиш и ще разбереш — отвърна тя и му намигна с отработено движение.

Войникът се засмя.

— Не мога да си го позволя, Руж — каза той и тръгна към друга група ядосани мъже.

Комплиментът на младежа не й оправи настроението и тя реши да си ходи у дома, за да удави мъката във вино. Знаеше, че никога не е била красива. Едрото й тяло се бе погрижило за това. Но някога в сините й очи имаше сила, в дните, когато боговете я бяха дарили с искряща младост. Сега младостта отминаваше. Много от по-старите курви си търсеха съпрузи в есента на кариерата си — стари войници или самотни търговци. Но тя не искаше съпруг, защото никога не бе желала да има деца.

Започна дългото изкачване към града, но се спря. Шумът на плажа беше секнал. Споровете и ругатните бяха прекратени. Сякаш дори морските птици не издаваха звук. Тълпите на плажа гледаха към залива. В зловещата тишина Руж осъзна, че може да чуе туптенето на сърцето си.

Три черни галери бавно се приближаваха сред плетеницата от кораби. Гребците на другите съдове бързо се отдръпнаха, за да им направят място. Никой не се оплака, нито изкрещя гневно, докато корабите се насочиха към брега, изпреварвайки онези, които бяха чакали търпеливо цял ден.

Когато първата галера достигна плажа, моряците вдигнаха черните гребла. Корабът продължи да напредва още няколко мига, а после носът спря тихо в пясъка.

Руж слезе обратно до мястото, където Ифеус стоеше смълчан и с напрегнато изражение.

— Човек би си помислил, че богът на смъртта е пристигнал — отбеляза тя.

— И не би сбъркал много. Това са микенски кораби. Агамемнон е тук.