Повелител на сенките [bg]

— Какво прави? — простена Кристина, агонизираща от напрежение.

Ема просто поклати глава. Неколцина от елфите по периферията на тълпата го бяха забелязали и ахнаха, дръпвайки се назад, когато той се приближи. Не си беше дал труда да скрие черните постоянни руни върху кожата си — отвореното око върху опакото на дланта му сякаш беше впило яростен поглед във феите, издокарани в пищните си премени. Жената с роклята от кости нададе пронизителен писък.

— Ловец на сенки!

Кралят се изпъна рязко. Миг по-късно редица елфически рицари в черно-сребърни доспехи (сред тях и двамата, довлекли Кийрън до дървото) наобиколиха Джулиън, образувайки кръг около него. Мечове от сребро и месинг, и злато лумнаха около него като зловещ поздрав.

Кийрън вдигна глава и зяпна. Потресът му, когато разпозна Джулиън, беше абсолютен.

Кралят се изправи. Разполовеното му лице беше мрачно и ужасяващо.

— Доведете ми нефилимския шпионин, за да го убия със собствените си ръце.

— Няма да ме убиеш. — Гласът на Джулиън, спокоен и уверен, се издигна над глъчката. — Не съм шпионин. Изпратен съм от Клейва и ако ме убиеш, това ще означава война.

Кралят се поколеба. Ема почувства див порив да се разсмее. Джулиън бе изрекъл лъжата толкова спокойно и уверено, че самата тя почти бе повярвала в нея. Съмнение пробяга по лицето на краля.

Моят парабатай, помисли си Ема, гледайки Джулиън, който стоеше с изпънат гръб и вирната глава, единственото седемнайсетгодишно момче на света, което бе в състояние да накара краля на тъмните елфи да се усъмни в себе си.

— Клейвът е изпратил теб? Защо не официален посланик? — попита кралят.

Джулиън кимна, сякаш бе очаквал подобен въпрос. Вероятно действително беше така.

— Нямаше време. Когато научихме за опасността, грозяща Ловеца Кийрън, разбрахме, че трябва да действаме незабавно.

От Кийрън се откъсна задавен звук. Въжето от тръни се беше врязало в гърлото му и по ключицата му капеше кръв.

— Какво ги е грижа Клейва и Съвета за живота на едно момче от Дивия лов? — каза кралят. — При това — престъпник.

— Той ти е син — рече Джулиън.

Кралят се усмихна. Беше потресаваща гледка, сякаш половината му лице грейна в светлина, а другата се разкриви в ужасяваща гримаса.

— Значи, никой не може да ме обвини, че протежирам някого. Ръката на правосъдието в Двора на тъмните елфи е безпристрастна.

— Мъжът, когото Кийрън уби — рече Джулиън. — Ярлат. Той беше родоубиец. Заговорничеше с Малкълм Фейд да отнеме живота на други от расата ви.

— Те бяха от Двора на светлите елфи — заяви кралят. — Не бяха от нас.