Повелител на сенките [bg]

— Почти е време — каза Марк, напрягайки се, за да види. — Кралят вика благородниците при себе си.

Джулиън се изпъна, макар и все още скрит зад камъните.

— В такъв случай трябва да действаме веднага. Отивам да видя дали бихме могли да се приближим още малко до шатрата. — Мечът му лумна на лунната светлина. — Кристина, ела с мен.

След един-единствен миг на смайване, Кристина кимна.

— Разбира се.

Извади ножа си и като хвърли бърз извинителен поглед на Ема, изчезна между дърветата заедно с Джулиън.

Марк се облегна на камъните, закривайки гледката към поляната, и без да поглежда към Ема, заяви с нисък глас:

— Не мога да го правя. Не мога да лъжа брат си повече.

Ема замръзна.

— Да го лъжеш за какво? — попита, макар да знаеше отговора.

— За нас. Лъжата, че сме влюбени. Трябва да сложим край.

Ема затвори очи.

— Знам. Ти и Кристина…

— Тя ми каза — прекъсна я Марк. — Че Джулиън е влюбен в теб.

Ема не отвори очи, но все още виждаше светлините на фенерите, обграждащи шатрата и поляната от вътрешната страна на клепачите си.

— Ема — каза Марк. — Вината не беше нейна. Стана случайно. Но когато тя изрече онези думи, аз разбрах. Няма нищо общо с Камерън Ашдаун, нали? Опитваш се да защитиш Джулиън от собствените му чувства. Ако Джулиън те обича, трябва да го убедиш, че ти е невъзможно да му отвърнеш със същото.

Състраданието му едва не я прекърши. Ема отвори очи — да продължи да ги затваря би било страхливост, а родът Карстерс не бяха страхливци.

— Марк, ти знаеш какъв е Законът, знаеш и тайните на Джулиън — за Артър, за Института. Знаеш какво ще стане, ако някой открие истината, какво ще сторят с нас, с твоето семейство.

— Знам — отвърна той. — И не ти се сърдя. Ще те подкрепя, ако намериш някой друг, с когото да го измамиш. Понякога се налага да излъжем онези, които обичаме. Само че не мога аз да бъда инструментът, който му причинява болка.

— Не може да бъде друг, освен теб. Мислиш ли, че ако имаше някой друг, бих помолила теб? — Сама чуваше отчаянието в гласа си.

Очите на Марк потъмняха.

— Защо единствено аз?

— Защото няма друг, от когото Джулиън да ревнува — заяви Ема и видя изумлението, разцъфнало в очите му в същия миг, в който зад нея изпука съчка. Тя се обърна рязко с Кортана в ръка.

— Не би трябвало да вадиш оръжие срещу собствения си парабатай — каза Джулиън с леко крива усмивка.

Ема отпусна меча. Дали беше чул разговора й с Марк? Не изглеждаше така.

— А ти не би трябвало да вдигаш толкова шум, когато вървиш.

— Така е без руните за безшумност — отвърна Джулс и погледна от нея към Марк. — Намерихме позиция по-близо до престола. Кристина вече…

Ала Марк се беше вкаменил, вперил поглед в нещо, което Ема не можеше да види. Очите на Джулс срещнаха нейните, пълни с неприкрита тревога, а в следващия миг Марк се раздвижи, пробивайки си път през храсталаците.