На крачка от гроба [bg]

— Всъщност не. Това е един от малкото начини, по които същество като мен може случайно да загине.

Очите му все още бяха затворени и тогава ускорението ни залепи назад в седалките. След като най-лошото от излитането отмина, повдигнах единия му клепач и си спечелих гневен поглед заради развеселеното ми изражение.

— Нищо ли не си чувал за статистиката? Това е най-безопасният начин за пътуване, ако се доверяваш на цифрите.

— Не и за вампир. Можем да се измъкнем невредими от почти всяка автомобилна катастрофа, влаков сблъсък, потънал кораб или каквото и да е. Ала ако самолетът започне да пада, дори моят вид не може да направи нищо повече от това, да се моли. Загубих приятел в самолетната катастрофа при Евърглейдс преди няколко години. Горкият нещастник, откриха само капачката на коляното му.

Противно на опасенията му, самолетът ни се приземи в четири и половина без проблеми. Боунс бе много оправен в хващането на таксита. Той просто се втренчваше със зелен поглед в шофьорите и ги принуждаваше да спрат. Те отбиваха дори и вече да возеха пътници. Това се случи два пъти за мой най-голям срам. Най-сетне попаднахме на свободно такси и потеглихме към дома ми. Още със слизането от самолета Боунс бе необичайно мълчалив и когато се оказахме на пет минути от дома ми, той внезапно наруши тишината.

— Най-вероятно няма да искаш да те изпратя до вратата и да те целуна за довиждане пред майка ти?

— В никакъв случай!

Погледът, който ми хвърли, ми даде да разбера, че не е останал доволен от категоричния ми отговор.