На крачка от гроба [bg]

Висок мъж с дългичка щръкнала коса стоеше на около шест метра от мен. Той се усмихна, докато приближаваше, уверен заради предполагаемото си превъзходство.

— Ти, моя красива червенокоске, сигурно си Кат.

С това име се бях представила на Хенеси. Този явно бе някой от неговите главорези и някак бе успял да се докопа до Боунс. Замолих се да не съм дошла прекалено късно, да не го е убил вече.

Усмихнах се студено.

— Харесва ли ти това, което виждаш? Ами сега?

Тогава запратих камъчетата, които бях вдигнала, право в очите му. Вложих всичката си сила, знаейки, че ударът няма да е смъртоносен, но се надявах, че това временно ще го извади от строя. Той отметна глава назад и аз му се нахвърлих, сграбчвайки възможността, докато временно не можеше да вижда. Движението ми го извади от равновесие и двамата се стоварихме на земята. Моментално стиснах главата му и заблъсках лицето му в скалистия под, забивайки камъчетата дълбоко в очите му. Когато се опита да ме отхвърли, го яхнах през гърба, притиснах го с цялата си тежест и здраво го стиснах с бедрата си. През цялото време блъсках главата му, проклинайки силата му. Без съмнение беше мастер вампир. Е, какво бях очаквала? Ако беше слаб, щеше да ме посрещне Боунс, а не този.

— Спри! Спри! — зави той.

Вместо това обаче аз вложих още повече сила.

— Къде е Боунс? Къде е той?

— По дяволите, той каза, че идва!

Вампирът имаше британски акцент. Преди не бях забелязала този факт, защото бях разтревожена. Спрях да удрям главата му в скалата, но продължих да я притискам към каменния под.

— Ти си от хората на Хенеси. Защо си му казал, че си тук?

— Защото, мътните да те вземат, аз съм най-добрият приятел на Криспин, не някой от онези негодници! — възмутено отвърна той.

Не очаквах такъв отговор. На всичкото отгоре беше нарекъл Боунс с истинското му име, а аз не знаех дали то бе общоизвестно. За част от секундата се замислих над дилемата, сетне грабнах един островръх камък, докато с другата ръка притисках главата му. Забих върха на камъка в гърба му.

— Усети ли това? Сребро е. Само да си мръднал, ще те пронижа право в сърцето. Може и да си приятел на Боунс, а може и да не си. И понеже не съм от доверчивите, ще го почакаме. Ако не дойде скоро, както ти каза, ще разбера, че лъжеш, и това ще е краят ти.

Затаих дъх, докато се питах дали е разбрал, че в ръката си не държа сребро. Не бях прорязала кожата му и той не би трябвало да е усетил. Надявах се вампирите да нямат развито шесто чувство по отношение на погубващия ги метал. Гениалният ми план, ако той не се окажеше приятел, бе да го пронижа с камъка в сърцето и да тичам като подгонена от дявола, за да си взема среброто. Стига да съм в състояние да го направя.

— Спри да натискаш лицето ми в този мръсен каменен под. Ще направя каквото кажеш — равно отвърна той. — Ще оставиш ли главата ми на мира?