На крачка от гроба [bg]

— Радвам се, че все още си жив, Чарлс, а единствената причина това да е така, е, че тя не е имала никакъв сребърен кол в себе си. Иначе щеше направо да ти го забие. Има склонност първо да очисти някого и чак после да се представи.

— Недей да преувеличаваш! — казах, обидена от твърдението, че съм хладнокръвна убийца.

— Да. — Боунс заряза темата. — Котенце, това е моят най-добър приятел Чарлс, но можеш да го наричаш Спейд28. Чарлс, това е Кат, жената, за която ти говорих. И сам виждаш, че всичко, което ти разказах, е… меко казано.

Ако се съдеше по тона му, не ми правеше комплимент, но се чувствах малко виновна заради онова, което бях причинила на върлинестия вампир, който в момента ме наблюдаваше, затова се въздържах от коментар, а само протегнах ръка и рекох:

— Здрасти.

— Здрасти — повтори Спейд, сетне отметна глава назад и избухна в гръмогласен смях. — Удоволствието е изцяло мое, съкровище! Много се радвам да се запознаем сега, когато вече не ме налагаш безмилостно.

Имаше очи като на тигър, с които ме огледа от главата до петите, докато се здрависвахме. Аз постъпих по същия начин. Око за око. До Боунс Спейд изглеждаше няколко сантиметра по-висок, което означаваше, че е около метър и деветдесет и пет. Имаше фини привлекателни черти, прав нос и гарвановочерна коса, която стърчеше на темето му, а отзад се спускаше по раменете.

— Спейд? Ти си бял. Това не е ли някак… политически некоректно?

Той отново се разсмя, но този път не така весело.

— О, не съм си избрал името от расови съображения. Така ме наричаше надзирателят в Саут Уелс. Думата означава и вид лопата, а аз бях копач. Той никога не наричаше хората с истинските им имена, само с наименованията на инструмента, с който работеха. Не смяташе, че престъпниците заслужават нещо повече.

А, значи той беше онзи Чарлс. Сега си спомних името от разказа на Боунс за времето на заточението им. Имаше трима души, с които се сприятелих — Тимоти, Чарлс и Иън.

— Звучи доста унизително. Защо запази името?

Усмивката на Спейд не изчезна, но красивото му лице се изопна.

— За да не забравя никога.

Добре. Беше време за смяна на темата. Боунс обаче ме изпревари:

— Чарлс има информация за един от хората на Хенеси, който може да се окаже полезен.

— Супер — отвърнах. — Да си навличам ли курвенските дрехи и да се мацотя с грим?

— Ти трябва да стоиш настрана — сериозно отвърна Спейд.

Прищя ми се да го замеря с още камъни.

— Мили Боже, във вампирската природа ли е да бъдеш шовинист? Или сте такива, защото сте родени през осемнайсети век? Дръжте момичето в кухнята, където то няма да се нарани, така ли? Събуди се и вдишай аромата на двайсет и първи век, Спейд. Жените могат повече от това, свити да чакат своя спасител!

— И ако Криспин нямаше такива чувства към теб, щях да ти пожелая успех и да ти кажа да го направиш — веднага отвърна Спейд. — Обаче от първа ръка знам колко опустошително е да убият някого, когото обичаш. Няма нищо по-лошо от това и не искам той да го преживее.