Търсенето на Светия Граал [bg]

„Хайде да отидем да потърсим по-добра паша от тази тук.“

И наистина тръгнали от яслата, ала поели през пустош, а не през тучни пасбища. Задълго от тях нямало ни вест, ни кост. По някое време се появили отново, ала мнозина от тях ги нямало, пък и прибралите се били толкова кльощави и изнурени, че едва се държали на крака. От трите без петна си дошъл само единият, а другите два не се завърнали. Още щом се добрали до яслата, между всички избухнала голяма свада, защото храна в нея липсвала и те се видели принудени да се разотидат в различни посоки.

Такъв бил сънят на монсеньор Говен. Що се отнася до Хектор, на него му се присънило съвсем различно видение. Сторило му се, че той и Ланселот слезли от висок престол и яхнали два огромни коня. Двамата в един глас рекли:

„Да вървим да търсим онова, което не ще намерим никога!“

Скоро се разделили и дни наред препускали по пътищата, додето Ланселот не паднал от коня си, съборен от някакъв човек, който на всичко отгоре се заел и да го ограбва. След като му смъкнал доспехите, той му надянал дреха, изтъкана цялата от бодливи тръни, и го качил на едно магаре. Озовал се върху животното, Ланселот дълго време се носел на гърба му, додето не пристигнал пред един извор — най-красивия, който бил виждал през живота си. Ала колчем се навеждал да отпие от водите му, изворът изчезвал и от него не оставало и помен. Като разбрал, че няма да може да си зачерпи вода, Ланселот се върнал там, откъдето бил дошъл.

Що се отнася до Хектор, който не обичал много да странства, той скитал дълго, додето не стигнал най-сетне до имението на някакъв богаташ, който празнувал пищна сватба и бил устроил голямо празненство. Рицарят започнал да хлопа по портата и да вика:

„Отворете! Отворете!“

Излязъл господарят на имението и като го видял, му рекъл:

„Сеньор рицарю, търси си друго убежище, защото тук не влиза никой, качен толкова нависоко, колкото си ти.“

Хектор нямало какво друго да стори, а с вид на най-нещастния човек на земята се върнал при престола, от който бил тръгнал. Видението толкова го смутило, че от притеснение се събудил. Започнал да се мята ту насам, ту натам, без да може да заспи отново. А когато и монсеньор Говен се изтръгнал от своето съновидение, той дочул как Хектор се върти неспокойно и разбирайки, че не спи, го попитал:

— Сеньор, спиш ли?

— Не, сеньор, събудих се току-що от смайващо видение, което видях, докато бях потънал в съня.

— Бог ми е свидетел — възкликнал монсеньор Говен, — и с мен се случи същото! Присъни ми се много странно видение, което ме накара да се събудя, и се кълна, че няма да намеря покой, преди да узная истинския му смисъл.

— Същото мога да кажа и аз! — отвърнал на свой ред Хектор. — И аз няма да се примиря, докато не разбера истината за моя брат, сеньор Ланселот.