Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
„Хайде да отидем да потърсим по-добра паша от тази тук.“
В деня на Петдесетница рицарите от Кръглата маса рекоха:
„Хайде да предприемем Търсене на Светия Граал. Така не само ще бъдем отрупани със земни почести, но и ще бъдем заситени с небесната храна, която Светият Дух изпраща на онези, които седят на трапезата на Светия Граал. Добрата паша не е тук, а там. Да оставим тази, да вървим към другата.“
Напуснаха те кралския двор, за да странстват сред пустош и мъртвило, а не сред тучни ливади. На заминаване изобщо не се сетиха да се изповядат, както е редно да го сторят онези, които се отдават в служба на Господ Бог. Не се отправиха на път със символизираните от ливадата смирение и търпение в сърцата, а заскитаха сред целини и пустини, по пътища, не минаващи ни край цветни, ни край плодни градини. А това означава през ада, сиреч по пътя, по който поема, за да бъде погубено, всичко негодно и недостойно.
Когато биковете от съновидението ти се завърнали, мнозина от тях липсвали, което ще рече, че някъде по този път са намерили смъртта си. А завърналите се били толкова кльощави и изнурени, че едва се държали на крака. Това означава, че рицарите, които ще се приберат в двора, ще бъдат съсипани от греховете си, защото едни от тях ще са убили други. Неспособността им пък да се държат на крака е знамение, че душите им ще са опустошени и в тях не ще има и следа от добродетелите, позволяващи на човек да се държи изправен, за да не пропадне в ада; доказателство, че ще са се превърнали в носители на всички низости и смъртни грехове.
От трите бика без петна по тялото си щял да се върне само един, а двата други — не. Това ни казва, че измежду тримата Добри рицари в двора ще се завърне само един, и то не заради храната в яслата, а за да извести на останалите каква великолепна паша са изгубили позволилите си да изпаднат в смъртен грях. Другите двама пък ще останат далеч от двора, защото ще открият несравнимата наслада от храната на Светия Граал, която за нищо на света не ще пожелаят да изгубят, след като веднъж са я опитали.
Последната картина от твоя сън не ще ти я разтълкувам, защото от това няма да имаш никаква полза, та дори може да стане така, че заради нея да поемеш по някой лош път.
— Добре, сеньор — промълвил монсеньор Говен, — ще се лиша от това тълкование, щом такава е твоята воля, пък и съм длъжен да го сторя, защото ти толкова добре разпръсна съмненията ми и ги замени с твърда увереност, че вече съм в състояние да видя ясно символиката в моето съновидение.
Тогава божият човек се обърнал към Хектор и му казал следното:
— Хекторе, присънило ти се е, че ти и Ланселот сте слезли от висок престол. Той символизира властта и господството. А самият престол, от който сте станали, е голямата любов и уважение, които са ви били засвидетелствани на Кръглата маса — нещо, което вие изоставихте, когато напуснахте двора на крал Артур, качени и двамата на огромните си породисти коне, сиреч яздейки горделивостта и надменността — двата коня на Неприятеля човешки. А вие казвахте:
„Да вървим да търсим онова, което не ще намерим никога!“
Да, Светият Граал, което ще рече тайните на Господ Бог, не ще ви бъдат разкрити никога, защото не сте достойни да ги видите. Когато се разделихте, Ланселот препускаше, докато падна от коня си, тоест раздели се с горделивостта си и прегърна смирението. Знаеш ли кой го накара да отхвърли от себе си горделивостта? Онзи, Който изхвърли високомерието от Небесата — Иисус Христос! Именно Той принизи Ланселот и го доведе до пълно лишение. Лиши го до такава степен от греховете му, че Ланселот се видя гол, без нито една от добродетелите, които всеки християнин трябва да притежава. И Го замоли за прошка. Веднага Господ Бог го покри с нова дреха. Знаеш ли с каква? На търпението и смирението! Такава е робата, която Той му даде и която е изтъкана от бодливи тръни. Сетне го качи на магаре — животното на смирението.
А че то е такова, се видя особено ясно, когато Господ влезе на него в Йерусалим, макар да бе Цар на царете и да притежаваше цялото богатство на света. Не пожела Той да влезе в града на породист жребец или боен кон, а го стори на най-грозното и окаяно животно — на едно магаре, — за да даде пример и на бедни, и на богати. Именно на такова животно си видял да язди и Ланселот в твоя сън. Сетне, след като пояздил малко, той пристигнал до един извор — най-красивия, който бил виждал през живота си, и слязъл на земята, за да утоли жаждата си. Ала колчем се навеждал да отпие от водите му, изворът изчезвал. Като разбрал, че няма да може да си зачерпи вода, Ланселот се върнал на престола, откъдето бил тръгнал.