Търсенето на Светия Граал [bg]

Припомняйки си за всичко това, той изпаднал в голямо униние и си казал, че сега вижда ясно колко голям грешник е — по-голям от когото и да било. Защото греховете и недостойният му живот са го лишили от зрение и телесна мощ. Че е изгубил зрението си, било видно от това, че така и не съумял да забележи явлението на Светия Граал. Че е похабил телесната си мощ пък било напълно доказано, защото никога при такова количество противници, колкото имало на този турнир, той не бивал така съсипан и изтощен, а точно обратното, винаги ги принуждавал да потърсят спасение в бягството, независимо дали го искали, или не.

Така тъжен и умърлушен той препускал, додето нощта не го изненадала в една широка и дълбока долина. Като видял, че не ще може да се изкачи на възвишението, той слязъл от коня под една голяма топола, освободил го от седлото и юздите, снел шлема и щита си, а накрая си свалил и плетения железен капюшон. Сетне легнал на тревата и мигом заспал, по-уморен и отпаднал от когато и да било.

В съня си видял как от небето към него се спуска един мъж, приличащ много на свят човек. Като го наближил, се видяло, че е силно разгневен. Той му казал:

— А! Човече с негодна вяра и нищожно упование, защо волята ти се насочи така лесно към твоя смъртен Неприятел? Ако не се пазиш, той ще те принуди да пропаднеш в най-дълбокия кладенец на света, от който никой не излиза.

Щом изрекъл това, той изчезнал по такъв начин, че Ланселот не разбрал какво е станало с него. Въпреки че бил безкрайно разтревожен от тези думи, той така и не се събудил, а точно обратното, продължил да спи непробудно чак до сутринта, когато вече започнало да се развиделява. Тогава Ланселот станал, очертал кръстния знак на челото си, помолил се на Господ Бог, след което се огледал около себе си, но не видял коня си. Впуснал се тогава да го търси, додето най-сетне не го намерил.

Оседлал го, сложил му юздите и скочил на гърба му. Тъкмо когато се канел да отпътува, забелязал вдясно от пътеката, колкото един хвърлей на стрела, параклис, в който живеела отшелничка, смятана за една от най-светите жени в страната. Тогава си казал, че несъмнено е много лош човек и че греховете му неизменно го отклоняват от всички блага, защото се е озовал на това място чак по тъмно, а е могло да пристигне още привечер, така че да отиде при монахинята и да поиска съвет как да продължи обърканото си житие-битие.