Търсенето на Светия Граал [bg]

Яздел, додето не се озовал пред дълбока и много красива долина, намираща се между две удивително високи бърда. С навлизането си в долината обаче Ланселот се оказал в голямо затруднение. Пред него се носели водите на река Маркоаз, чието течение обкръжавало гората от всички страни. Ланселот се почудил какво да направи, защото му било ясно, че ще трябва да прекоси дълбоката и опасна река, а това всявало в душата му голям страх. Тогава възложил всичките си надежди и цялото си упование в Господ Бог и това прогонило малодушието му, казал си, че с Божията помощ всичко ще мине добре.

Докато бил потънал в тези мисли, случило му се невероятно премеждие, защото видял как от водата изскача рицар, облечен в доспехи, по-черни от плод на черница, и яздещ огромен черен кон. Без да продума и дума, рицарят метнал копието си по посока на Ланселот и пронизал коня му, който се строполил мъртъв, без обаче да нарани самия Ланселот. Сетне се понесъл в такъв бесен галоп, че само след няколко мига изчезнал безследно.

Като установил, че конят му е мъртъв, Ланселот се изправил, но не изпитал голяма мъка, защото съзнавал, че волята на Господ Бог е да не обръща голямо внимание на случилото се. Затова продължил да върви с цялото си бойно въоръжение, но пеша. Пристигайки при реката, потърсил брод, но не виждал как би могъл да я премине. Спрял се, снел си шлема и откачил щита от врата си, сложил меча и копието си на земята и си казал, че ще чака, докато Господ Бог му изпрати помощ.

Така Ланселот се оказал отрязан от три страни. Откъм едната не му давали да мръдне водите на реката, от друга — възвишенията, а от трета — гората. Въпреки че се оглеждал във всички посоки, земно спасение отникъде не се виждало. Защото ако се изкачел на някое от бърдата и гладът започнел да го мъчи, нямало да намери нищо, с което да го уталожи, ако, разбира се, не се намесел Господ Бог. Ако влезел в гората — най-непроходимата от всички, които бил виждал, — като нищо щял да се изгуби и да стои дълго време, без да намери човек, който да му помогне. Влезел ли пък в реката, не виждал как щял да излезе от нея, без да се изложи на смъртна опасност, защото била черна и дълбока и нямало как да стъпи на дъното й.

Тези три причини го накарали да остане на брега и да се моли на Господ Бог, така щото в Своето милосърдие да дойде с утеха и съвет, за да не се поддаде отново на постоянните изкушения на Неприятеля човешки, на хитрините на Дявола, а напротив — да бъде защитен от отчаянието и безнадеждността.