Търсенето на Светия Граал [bg]

От удивление Хектор започнал да се кръсти.

— Кажи ми, Хекторе — попитал на свой ред монсеньор Говен, — ти срещал ли си, откакто потеглихме от Камелот, някой от нашата дружина?

— Да — отвърнал Хектор — за последните петнадесетина дни срещнах повече от двадесет от тях, всеки поел по свой път, и нямаше дори един, който да не ми се оплаче, че приключения няма и няма.

— Бога ми! — възкликнал монсеньор Говен, — това, което чувам от теб, е невероятно! А да си чувал напоследък новини от монсеньор Ланселот?

— Честно да си призная, никакви — бил отговорът на Хектор. — Така и не съм открил човек, който да ми съобщи нещо ново. Пропаднал е сякаш вдън земя. Затова и съм много разтревожен за него, нещо повече, боя се да не е попаднал в някой затвор.

— А за Галаад, Персевал или Боорт чувал ли си нещо?

— И за тях нищо не съм чувал. Тези четиримата така са се изгубили, че от тях няма ни вест, ни кост.

— Господ да им е на помощ — промълвил монсеньор Говен — където и да са, защото ако точно те се провалят в премеждията по Търсенето на Светия Граал, останалите нищо няма да постигнат. Все пак си мисля, че ще постигнат успех, защото са най-доблестните рицари в цялото Търсене.

След като надълго и нашироко си поговорили, Хектор рекъл:

— Сеньор Говен, ти дълго време си бродил съвсем сам. Същото се отнася и за мен. И двамата обаче не можахме нищо да намерим. Хайде оттук насетне да продължим заедно, за да разберем дали така ще имаме по-голям късмет да попаднем на някое приключение, отколкото оставайки разделени.

— Бога ми! — отвърнал монсеньор Говен, — право говориш. Приемам предложението ти. Да потегляме заедно и нека Господ ни води по места, където ще можем да намерим, каквото сме тръгнали да търсим.

— Сеньор — обадил се отново Хектор, — ако тръгнем натам, откъдето идвам, няма да намерим нищо. Нито пък там, откъдето дойде ти.

Говен казал, че по всяка вероятност е така.

— Затова ти предлагам — продължил Хектор — да изберем посока, каквато досега не сме следвали.

Спътникът му се съгласил, че идеята на приятеля му е разумна. Тогава изоставили главния път и поели по една пътека, прокарана в равнината, в която се били срещнали. Препускали по нея в продължение на осем часа, без да се натъкнат на никакво премеждие, и това много ги обезсърчавало. Цял един ден да яздят посред необятната и негостоприемна гора, и да не срещнат никого — ни мъж, ни жена.