Търсенето на Светия Граал [bg]

С настъпването на деня рицарите се заели да търсят конете си, додето най-накрая не ги намерили. Оседлали ги, турили им юздите, надянали доспехите си, скочили в седлата и побързали да напуснат възвишението. Почти веднага, щом се озовали в долината, срещнали младеж, който яздел дръглив кон и се придвижвал съвсем сам. Те го поздравили, а той им отвърнал със същото.

— Драги приятелю — обърнал се към него монсеньор Говен — дали би могъл да ни упътиш към някой манастир или отшелнически дом, който да се намира наблизо?

— Да, сеньор — отвърнал младежът и им посочил почти незабележимата пътека, губеща се сред дърветата вдясно от тях, след което добавил: — Тази пътека ще ви отведе право до един прочут отшелнически дом, който се намира на неголяма височина, ала е толкова стръмна, че никой кон не би могъл да мине по нея. Затова ще ви се наложи да слезете от конете и да продължите пеша. Като пристигнете там, ще намерите един отшелник, по-мъдър и вещ от когото няма да срещнете из цялата страна.

— Сполайти, драги приятелю, и нека Господ да е с теб — поблагодарил му монсеньор Говен. — Твоите думи отговарят напълно на нашите желания.

Разделили се, като младежът се отправил на една страна, а двамата рицари — на точно обратната. Не изминали обаче кой знае колко път, и ето че в долината се натъкнали на един въоръжен от глава до пети рицар, който, още щом ги съгледал, им закрещял:

— На оръжие! Защитавайте се!

— За Бога! — възкликнал монсеньор Говен. — Откакто съм напуснал Камелот, все още не съм срещнал човек, който да е пожелал да се бие с мен! Щом си проси двубоя, ще си получи удовлетворението!

— Сеньор — рекъл тогава Хектор, — остави ме, моля те, аз да му се опълча.

— Няма да стане — отвърнал му Говен. — Но ако ме срази, няма да имам нищо против да продължиш започнатото от мен.

Сетне Говен подпрял копието си о седлото, прокарал ръката си през ремъка на щита и пришпорил коня си към предизвикалия го, а той от своя страна се понесъл насреща му в най-бесния галоп, на който конят му бил способен. Двамата се сблъскали с такава сила, че щитовете им се оказали пробити, ризниците — пронизани, и двамата — сериозно ранени, но единият пострадал далеч повече от другия. Монсеньор Говен бил засегнат в левия хълбок, но раната му не била тежка. В замяна на това другият рицар бил смъртно ранен, тъй като копието го пронизало през цялото тяло. И единият, и другият изхвръкнали от стремената, ала при падането копието на Говен се счупило и се забило в тялото на противника така, че железният му връх останал в него. Останал без сили дори да се надигне, той почувствал колко близо до него е смъртта.

Като го видял да лежи на земята, монсеньор Говен пъргаво скочил, изтеглил меча, вдигнал щита пред лицето си и с целия си вид показал най-голямата храброст, каквато някога бил показвал, а трябва да кажем, че у него тя била в изобилие. Ала като забелязал, че противникът му е безпомощен и не се надига от земята, осъзнал, че е смъртно ранен. Затова се приближил и му казал: