Търсенето на Светия Граал [bg]

Щом се покаял за всички прегрешения, които могъл да си припомни, свещеникът му дал причастието и той го приел с голямо благоговение. Поел веднъж Тялото Господне, раненият рицар помолил монсеньор Говен да изтръгне копието от гърдите му, ала последният най-напред го попитал кой е и от коя страна е дошъл.

— Сеньор — отвърнал му той, — аз съм от двора на крал Артур и съм един от рицарите на Кръглата маса, син съм на крал Уриен, а името ми е Ивен Копелето. Участник съм в Търсенето на Светия Граал заедно с моите съратници, ала ето че сега, по волята на Господ Бог или заради моята греховност, ти ми нанесе смъртоносна рана. Но аз ти прощавам от цялото си сърце и дано Господ също да ти прости.

Като чул тези думи, монсеньор Говен се почувствал много нещастен и само успял да възкликне:

— Ха! Господи! Каква невероятна злочестина! Ха! Ивен! Колко ми е мъчно за теб!

— Сеньор, а ти кой си?

— Аз съм Говен, племенникът на крал Артур.

— Е, в такъв случай няма защо да съжалявам, че съм паднал от ръката на един толкова доблестен мъж като теб. Ала за Бога, като се върнеш в двора на Артур, предай от мен поздрави на всички наши сътрапезници, които ще намериш там, защото съм наясно, че мнозина ще оставят костите си в това Търсене. Кажи им също така, в името на братството, което винаги ни е свързвало, да си спомнят за мен в своите молитви и да се молят на Господ Бог да се смили над душата ми.

При тези думи монсеньор Говен и Хектор заридали. Сетне Говен хванал острието на копието, пронизало гръдта на Ивен и го изтръгнал. Ивен се изпънал от голямата болка, която почувствал, и тутакси душата напуснала тялото му, останало бездиханно в ръцете на Хектор. Монсеньор Говен се почувствал безкрайно опечален от станалото, същото се отнасяло и за Хектор. Двамата се погрижили да му бъде устроено разкошно погребение, като тялото му било увито в копринен саван, който монасите донесли в негова чест, когато узнали, че е кралски син. Отслужили и подобаваща за един покойник литургия, след което го погребали пред главния олтар в църквата. Върху гроба му положили красива плоча, на която било изписано името му, както и това на рицаря, от чиято ръка бил намерил смъртта си.

След тези събития монсеньор Говен и Хектор напуснали манастира, покъртени от ужасното премеждие, което им се било случило: и двамата си давали сметка, че това е истинско проклятие. Препускали чак до подножието на прочутия отшелнически дом. С пристигането си завързали конете за два дъба и поели по тясна пътечка, издигаща се към върха на хълма. Намерили я толкова стръмна и трудна за изкачване, че се почувствали напълно изтощени още преди да са достигнали до билото. Озовали се веднъж на върха, те видели отшелническия дом, в който живеел божият човек на име Насциен. Той се състоял от малка къщичка и също толкова малък параклис. Рицарите се запътили към него и видели в градината непосредствено до параклиса мъж на преклонна възраст, който берял коприва за своето ядене: оказало се, че отдавна не е вкусвал друга храна.