Търсенето на Светия Граал [bg]

Най-напред ще ти кажа защо бе предприет този турнир и кои бяха участниците в него. Предприет бе, за да се изясни кой притежава повече рицари — дали Елиезер, синът на крал Пелес, или Аргуст, синът на крал Херлен. За да могат да се различават едни други, Елиезер бе покрил своите с бели наметала. След като влязоха в схватката, черните бяха победени въпреки твоята помощ и въпреки по-големия си брой. А сега ще ти кажа и каква е символиката на това събитие.

Онзи ден, на Петдесетница, земните и небесните рицари излязоха на съвместен турнир, сиреч започнаха заедно Търсенето. Земните рицари са онези, които се намират в състояние на смъртен грях. Небесните пък — понеже са истинските рицари, тоест разумни и свети хора, които никога не са се омърсявали със смъртни грехове — се заеха с Търсенето на Светия Граал: турнирът символизираше именно това. Земните рицари, които имаха земя в очите и сърцата си, се наметнаха с черни плащове като хора, които са се покрили с черни грехове. Небесните пък се покриха с бели наметала, сиреч с оръжията на девствеността и непорочността, върху които няма ни сянка, ни петно.

Когато турнирът започна, тоест когато бе предприето Търсенето, ти наблюдаваше битката между грешниците и непорочните, и забеляза, че грешниците всеки миг щяха да бъдат надвити. И понеже бе един от тях, тоест понеже бе в състояние на смъртен грях, ти се присъедини към редиците им и се впусна да се сражаваш срещу непорочните. Впрочем ти вече се бе опълчвал срещу тях — това стана в деня, в който напираше да влезеш в двубой със своя син Галаад и в който той погуби коня ти, а също и този на Персевал. След като дълго време се сражава в кипежа на схватката и се почувства толкова уморен, че не можеше вече нищо да сториш, ти в края на краищата бе заловен от безгрешните и отведен от тях в гората.

Няколко дни пък преди това, вече участник в Търсенето, пред теб се появи Светият Граал. Тогава ти се показа толкова низък и омърсен от греховете, че през главата ти минаха безумни мисли — реши, че едва ли ще можеш някой ден отново да носиш оръжие. Какъв е скритият смисъл във всичко това? Усещайки се такъв осквернен и принизен, ти предположи, че Господ Бог никога няма да те приеме за Свой рицар и Свой служител. Ала веднага отшелници, мъдри хора и свещеници се заеха с теб и те върнаха на Божия друм, който е изпълнен с живот и зеленина, досущ каквато е гората.

Те ти посочиха кое е благотворно за твоята душа. Когато се раздели с тях, ти не пое по предишния си път, тоест не продължи да вършиш смъртни грехове, както постъпваше дотогава. При все това веднага щом си спомни за суетната слава на този свят и за голямата горделивост, която имаше навика да проявяваш, ти започна да се оплакваш, че невинаги си излизал победител. А това силно ядоса Господ Бог, Който ти даде ясен знак в твоето съновидение, когато дойде да ти каже, че си човек с негодна вяра и нищожно упование. Той те предупреди, че Неприятелят човешки ще те хвърли в дълбок кладенец, сиреч в ада, ако не вземеш предпазни мерки.