Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Какво? Нима се учудваш? — каза Никола̀.

Даниел повдигна рамене.

— Всъщност не чак толкова! Как изглеждаше, като ти сервира това?

— Много спокоен, много студен — отвърна Франсоаз.

— Значи не му пука!

— Нямаше да му пука преди една-две години. Но в последно време според мен не може да живее без нея!

— Значи тя ще да е поискала развода?

— Положително! — каза Франсоаз.

Като потопи четката си в една кутия с бяла боя, тя клекна и започна да боядисва цокъла. Жан-Марк още не бе казал нито дума. Тя се запита какво ли изпитва той при мисълта за тази раздяла. Облекчение, отвращение или безразличие? Сега, когато беше толкова влюбен във Валери, че искаше да се ожени за нея, за него навярно Карол не е вече привлекателна.

— А ти какво му каза? — попита Даниел, като започна отново да влачи валяка по стената.

— Какво искаш да му кажа? — измънка Франсоаз. — От изненада не можах да кажа нито дума! А пък той, знаеш, гледаше колкото се може по-скоро да ме отпрати…

— Така! Не бих искала да бъда на твое място! — провикна се Дани. — Много деликатно положение! Това, което не мога да разбера, е, че те онзи ден на вечерята имаха вид, като че ли много добре се разбират! Вярваш ли, че те вече са били взели това решение?

— Ха, разбира се! — каза Даниел. — Всичко трябва да е било уговорено! Но това, драга моя, е стилът на фамилията! Кога ще си отиде?

— Не знам — отговори Франсоаз.

— Не ми се иска да мисля, че няма вече да я виждам вкъщи — въздъхна Даниел. — Обичах я все пак въпреки недостатъците й!

— Вярно! — потвърди Никола̀, слизайки от стълбата. — Рядко съм виждал такава секси жена!

Франсоаз си помисли за Жан-Марк и го сряза строго:

— Говориш глупости!

— Какво! — изръмжа Никола̀. — Нямам ли право да считам, че мащехата ти е сексапилна? А и не само това! Общителна, забавна, съвсем…

— Тя беше олицетворение на лицемерието! — извика Франсоаз. — Тя мразеше всички ни!

— Значи ти, Франсоаз, считаш, че този развод е добре дошъл? — попита Даниел.

— Разбира се!

— И все пак ти самата твърдеше, че татко ще бъде нещастен!

— В началото! Но постепенно ще разбере, че това е най-хубавото, което е могло да му се случи!

Даниел плъзна валяка от горе до долу на стената с гъвкаво движение на китката си, млясна с уста, за да изрази задоволството си, и каза:

— Слушай, Франсоаз, сега ние ще трябва да ходим по-често при татко, за да не се чувствува толкова самотен!

Франсоаз се усмихна: само ако не познаваш баща си, можеш да си въобразяваш така, че в компания с децата си той ще се утешава заради провала си в брака. Никола̀, който бе завършил белосването на корнизите, влачеше стълбата към съседната стая. Лоран го следваше.