Кинжалът на Медичите [bg]

Сменях превръзката на крака си и размишлявах за странното съотношение на болката и наелектризиращото вълнение от откритието, когато Бекет се върна.

— Осигурихте ли достъп до капелата? — попитах аз.

— Естествено, макар и със значителни трудности. В момента папата отсъства. Ще влезем отгоре, разбира се.

— Разбира се — повторих. — Няма начин хората на Крел да са узнали. А и да са, ще трябва да уредят Теци да влезе в помещението на стражата. Нали щяхте да разберете?

— Без съмнение — съгласи се Бекет. Извади кърпичката си и попи няколко капки пот като мъниста, избили по челото му. — Как е кракът ви?

— Ще се оправи.

— А вратът? Превръзката по средата е подгизнала от кръв. Не ми изглежда никак добре. — Личеше искрена тревога. И умора.

— Вие също — отговорих. — Сетих се за хапчетата ви. Споменахте, че не помагат. Против какво?

— Контузия на лакътя по време на игра на тенис — отвърна той с полуусмивка. — Опасявам се, че тази година ще пропусна Уимбълдън. Сега за врата ви…

— Ранявали са ме и по-лошо. Кажете ми, моля ви, има ли някаква вест от Джини?

— Боя се, че засега нищо. Мобрайт е мобилизирал най-опитните ни хора за тази работа.

— Ужасно е, Бекет. Всичко това е безсмислено, ако е ранена, ако е…

— Разбирам тревогата ви, но не бива да мислите за най-лошото. Докъде щяхте да стигнете, ако се безпокояхте за нея непрекъснато? Със сигурност щяхте да се сгромолясате.

— Добре. Значи… взимаме кинжала и после какво? Уведомяваме Крел, че е у нас, и искаме да го разменим за Джини?

— И вие искате кинжала — отвърна Бекет и се затвори в себе си. — Вашият баща го е търсил, вие също. Спомнете си за благородната цел.

— Ако тя е жива и аз още дишам, длъжен съм да я спася. Това е най-достойната кауза.

— Естествено. Разбирам ви по-добре — въздъхна той и леко ме потупа по ръката. — Не сте невежият хулиган, за какъвто ви смятах.

— А вие — отвърнах — не сте високомерен… е… всъщност такъв сте.

Бекет се засмя.

— Това се казва дух! В такъв момент да се шегувате. Добре, ще си помисля по въпроса. Вярвам, че целите ни ще съвпаднат. Попадне ли веднъж кинжалът у нас, ще оставим Крел да разбере. Ще се наложи да предприеме нещо. Ще му скроим капан. Човекът е на една крачка от Кинжала на Медичите, единственото, за което е сигурен, че ще го спаси. Няма да има друга възможност, освен да преговаря. Когато това стане, ще го спипаме, а госпожица Джанели ще се върне при вас.

Бекет се облегна назад и се усмихна.

— Успокойте се, младежо — каза той. — Извършихте невъзможното. Сега сме царе.