Кинжалът на Медичите [bg]

Мобрайт излезе, за да ни донесе чай.

— Имам към вас само един въпрос, Реб — заговори Бекет. — Как, по дяволите, Леонардо е поставил кинжала там? Таванът е на почти двадесет метра височина. Дали е използвал скелето на Микеланджело?

— Едва ли. След завършването веднага са го свалили, за да могат да видят тавана.

— Е, невъзможно е да го достигне от земята. Сигурно се е спуснал отгоре.

— От покрива? Как би го сторил?

— Не, не през покрива. Въпреки че знаете историята, не познавате архитектурата на капелата. Има четири нива. Две долу, самата капела — която всъщност е проектирана като крепост с високи прозорци — а над нея има помещение за стражата, към което водел проход с амбразури.

— Какво е амбразури?

— Изрязани дупки в стените за стрелба. Вероятно Леонардо първо е измерил в крачки точното място под Господ и Адам и после се е качил в стаята за стражата и е копал в пода.

— Чудесно предположение. Но как би успял, когато стражите са вътре?

— И аз това се питам — въздъхна Бекет, почуквайки с химикалката по върха на носа си. — Дори и през нощта, а можем да сме сигурни, че е било нощем, понеже…

— Нарича Микеланджело „спящия гравьор“.

— Вярно. Ами онази част, дето „отново е покрит с прах“? Ако Микеланджело е спрял работата си в капелата, за да извае скулптура, е дал добра възможност на Леонардо. Но и да е приел поръчката, най-вероятно все пак е трябвало да се прибира, когато падне мрак.

— Все още остава проблемът със стражите. Няма как да почиват нощем, нали?

— Нали охраняват папата? Говорим за Ватикана по време на Ренесанса. Никой не е смеел да обърне гърба си към когото и да било. Затова са швейцарските гвардейци.

— Добре де — не мирясвах. — Как е успял?

Мобрайт донесе поднос с датски сладкиши и чай.

— Бисквити асорти, сър — обяви той и се оттегли.

— С конфитюр от боровинки? — предложи ми Бекет блюдото. Отклоних поканата. И тогава ме връхлетя сънят от апартамента на Младоликия Нелсън.

Леонардо в тавата за бухтички, взиращ се нагоре към нещо като алпинистко седло, окачено на дълго въже. Естествено!

Издърпах лаптопа към себе си и отворих двата файла със страниците на Леонардо. Очите ми се вторачиха в рисунките — не на кинжала, не на Кръговете, а на седлото, телескопичните тръби и системата от макари.

— Въведете ме, ако обичате — обади се Бекет.

— Ами ако рисунките не се намират случайно на тези страници, както е в много други скици на Леонардо? — запитах.

— Продължавайте, слушам ви.

— Ами ако тези влизащи една в друга триъгълни тръби с въжета и скрипци са всъщност разпъващ се пилон, който може механично да се издигне до тавана?