Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Но това е невероятно — каза Мери.
— Според него и вие сте невероятна.
Следобедните и вечерните вестници публикуваха възторжени отзиви за пристигането на първия посланик от президентската програма за сближаване между народите. Събитието бе отразено с подробности и във вечерните новини по телевизията, както и в сутрешните вестници на другия ден.
Инспектор Дюран погледна към купчината вестници и се усмихна. Пропагандната кампания бе минала дори по-успешно от очакванията му. Той можеше спокойно да предскаже какъв точно ще бъде маршрутът на семейство Ашли през следващите три дни. Те ще посетят всички глупави туристически забележителности, които американците жадуват да видят, помисли си.
Мери и децата обядваха в ресторанта „Жул Верн“ в Айфеловата кула, а по-късно се качиха и на върха на Триумфалната арка.
Следващата сутрин прекараха в разглеждане на съкровищата на Лувъра, обядваха близо до Версай и вечеряха в Сребърната кула. Тим се загледа в Нотр Дам през прозореца на ресторанта и попита:
— А къде крият гърбавия?
Всеки момент от времето, прекарано в Париж, им носеше радост. Мери непрестанно си мислеше колко би искала и Едуард да е с тях.
На следващия ден след обяда ги откараха до летището. Инспектор Дюран ги наблюдаваше, докато се регистрираха за полета до Рим.
Всъщност жената е привлекателна, дори хубава. Има интелигентно лице. Хубаво тяло, чудесни крака и дупе. Чудя се как ли е в леглото? Децата успяха да го изненадат. Бяха твърде добре възпитани за американчета.
Когато самолетът излетя, инспектор Дюран отиде до телефонните кабини. Veuillez dire à Thor gue son paguet est en route à Rome.21
В Рим журналистите ги чакаха още на летище „Микеланджело“. Когато Мери и децата слязоха от самолета, Тим каза:
— Виж, мамо, те са ни проследили.
И наистина Мери имаше чувството, че единствената разлика е в италианския акцент.
— Харесва ли ви Италия?… — беше първият въпрос, който им зададоха репортерите.
Посланик Оскар Винер беше не по-малко изумен от посланик Саймън.
— Дори Франк Синатра не е бил посрещан по този начин. Има ли нещо около вас, което да не знам, госпожо посланик?
— Мисля, че мога да ви обясня — отговори Мери. — Всъщност пресата не се интересува от мен. Те се интересуват от програмата на президента за сближаване между народите. Скоро нашите представители ще бъдат във всички страни зад желязната завеса. Това ще бъде една огромна крачка по пътя към мира. Мисля, че именно това вълнува пресата.
— Твърде много зависи от вас, нали? — попита посланик Винер след кратко мълчание.
Капитан Цезар Барзини, шеф на Италианската тайна полиция, също беше в състояние да предвиди местата, които Мери и децата щяха да посетят по време на краткия си престой.
Инспекторът отдели двама души, които да наблюдават семейство Ашли и всекидневно да му докладват за това, което правеха, но получената информация не се разминаваше с очакванията му.
— Ядоха сладолед в „Доней“, разходиха се по Виа Венето и обиколиха Колизеума.
— Отидоха да видят фонтана „Треви“ и хвърлиха в него монети.
— Посетиха термите на Каракала и отидоха в катакомбите. На момчето му прилоша и го върнаха в хотела.
— Разходиха се с файтон в парка „Боргезе“ и обиколиха Пиаца Навона.
Забавлявайте се, саркастично си помисли капитан Барзини.
Посланик Винер придружи Мери и децата до аерогарата.
— Имам куриерска поща за румънското посолство. Имате ли нещо против да я вземете с багажа си?
— Разбира се, че не — отговори Мери.
Капитан Барзини беше на летището и гледаше как семейство Ашли се качи на самолета на „Таком“, заминаващ за Букурещ. Той изчака, докато самолетът излетя, и се обади по телефона.
— Имам съобщение за Болдър. Отзвукът в пресата беше зашеметяващ.
Чак когато се издигнаха във въздуха, Мери Ашли осъзна огромното значение на това, което ставаше. Беше толкова невероятно, че тя го изказа на глас.
— Ние сме на път за Румъния, където ще поема поста си на посланик на Съединените щати в Румъния.
— Да, мамо — Бет я изгледа малко особено. — Знаем го. Именно затова сме тук.
21
Моля, предайте на Тор, че пратката му е на път за Рим (фр.). — Б.пр.