Другият [bg]

4.

Малко след три през нощта (приблизително по времето, когато Фред Питърсън, понесъл един стол от дневната и с въжето с клупа, преметнато през рамото му, излезе в задния двор на къщата си) Джийни Андерсън се събуди, защото ѝ се пишкаше, и видя, че мъжа ѝ го няма в леглото. Тя отиде до тоалетната, после слезе на долния етаж и завари Ралф на любимото му кресло пред телевизора; седеше неподвижно и се взираше в тъмния екран. Погледна го през очите на любяща съпруга и забеляза, че е отслабнал, откакто бяха открили трупа на Франк Питърсън.

Сложи ръка на рамото му.

— Бил Самюълс каза нещо, което не ми дава мира — промърмори той, без да се обърне.

— Какво?

— Тъкмо в това е работата, че не знам. Все едно е дума, която ти е на върха на езика.

— Свързано ли е с хлапака, който е откраднал буса?

Късно вечерта, когато бяха в леглото, той ѝ беше разказал за разговора си с прокурора и за приключенията на дванайсетгодишния крадец, забележителни заради факта, че хлапакът беше стигнал от щат Ню Йорк чак до Ел Пасо, след като бе откраднал и шофирал четири коли една след друга. Е, може би не беше толкова забележителна, че да бъде описана в списание „Съдба“, но все пак — удивителна. „Сигурно е ненавиждал пастрока си“ — бе отбелязала Джийни, преди да изгасят нощната лампа.

— Да, струва ми се, имаше нещо общо с него — промърмори Ралф. — В буса зърнах и някакво парче хартия. Смятах да му обърна повече внимание, но след суматохата ми изскочи от ума. Мисля, че не съм ти го споменавал.

Джийни се усмихна и му разроши косата, която (също като тялото му) изглеждаше излиняла в сравнение с преди няколко месеца:

— Напротив, каза ми. Дори уточни, че ти е заприличало на парче от меню на ресторант с храна за вкъщи.

— Убеден съм, че е някаква улика.

— И това ми каза, скъпи.

— Смятам утре да отида в участъка и да го разгледам по-внимателно. Може да ми помогне да си спомня казаното от Бил.

— Добре си го намислил. Крайно време е да направиш още нещо, освен да се обвиняваш. Знаеш ли, препрочетох разказа от По. Разказвачът споделя, че бил най-популярното момче в училището, докато не се появил хлапак със същото име.