Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Остарял с половин година, Ян Родрикс се завръщаше вкъщи, в дома, който напусна преди осемдесет години.
Сега той не беше „гратисчия“. Стоеше зад трима пилоти, недоумяваше защо са нужни именно трима и гледаше как се появяват и изчезват знаците върху огромния екран, който доминираше в кабината. Върху екрана се сменяха цветове и очертания, от които той не схващаше нищо. Помисли си, че те означават данни, които на земен кораб щяха да се отчитат от циферблати и стрелки. Понякога екранът показваше разположението на околните звезди и сигурно на него скоро щеше да се появи и Земята.
На Ян му бе хубаво, че се връща у дома, макар и да беше положил доста усилия за бягството. За отминалите месеци бе станал по-възрастен. Видя толкова много неща и толкова различни места, но тъгуваше за познатия роден свят. Сега той знаеше защо Свръхвладетелите не допускаха Земята до звездите. Човечеството трябваше да извърви още много път, преди да може да стане една малка част от цивилизацията, която той беше видял.
А може би, колкото и да въставаше Ян срещу тази мисъл, човечеството щеше да си остане само някаква нисша порода, която стои в зоологическа градина на края на света под надзора на Свръхвладетелите. Дали това криеше Виндартен в двусмисленото си предупреждение преди самото отлитане. „За времето, което е отминало на вашата планета, може да са се случили много неща — каза Свръхвладетелят. — Възможно е, когато видиш своя свят, да не го познаеш.“
Ян си помисли, че е възможно да не познае Земята — осемдесет години бяха голям срок и макар че той бе млад и способен да се приспособи към нови условия, щеше да му е трудно да разбере всичко, което се е променило. Но в едно нямаше съмнение — хората щяха да искат непременно да го изслушат, за да разберат какво е успял да види от света на Свръхвладетелите.
Както и очакваше Ян, към него се бяха отнесли снизходително. За полета от Земята той не узна нищо — когато действието на сънотворното престана и Ян се събуди, корабът вече навлизаше в слънчевата система на Свръхвладетелите. Той се измъкна от своя фантастичен тайник и с облекчение се убеди, че не му е нужна кислородна маска. Бе задушно, въздухът бе тежък, но можеше да се диша. Ян се оказа в мъждивия червен сумрак на огромния трюм, който беше препълнен с най-различни сандъци и товари — съвсем нормална обстановка за който и да е океански или въздушен лайнер. Той се лута почти цял час, преди да се добере до кабината и да се представи на екипажа.
За негово изумление те съвсем не се удивиха. Ян знаеше, че Свръхвладетелите рядко проявяват някакви чувства, но очакваше все пак нещо, дори само една искра от емоция. А те просто продължиха да си гледат работата, следяха екрана и натискаха безбройните копчета върху пулта за управление. Той разбра, че корабът се приготвя за кацане — на екрана час по час се появяваше изображението на планетата и постепенно растеше. Не се усещаше нито движението, нито ускорението и Ян прецени, че не се променя и силата на притеглянето, което бе около пет пъти по-малко от земното. Явно могъщите сили, които движеха кораба, бяха уравновесени с поразителна точност.
После тримата пилоти станаха от местата си като един и Ян разбра, че пътешествието е приключило. Те все още не бяха говорили нито помежду си, нито с него, и когато единият от тях му направи знак да ги последва, Ян осъзна нещо, за което трябваше да е помислил по-рано. Напълно възможно беше тук, на другия край на невероятно дългия път, по който се доставяха товарите на Карелен, никой да не разбира дори и дума от човешката реч.
Тримата го наблюдаваха сериозно, когато пред неговия нетърпелив поглед се разтвориха огромните люкове. Това беше най-великата минута в неговия живот — той беше първият от хората, на когото е писано да види свят, осветен от друго слънце. В кораба проникна светлината на звезда НГС 549672 и пред Ян се откри планетата на Свръхвладетелите.
Какво очакваше да види? И той сам не знаеше. Огромни здания, градове с кули, чиито върхове се губят в облаците, невъобразими машини — всичко това нямаше да го удиви. Но той видя една безлика плоска равнина, която свършваше в един неестествено близък хоризонт. Това еднообразие се нарушаваше само от три други кораба, които висяха на няколко километра по-далеч.
За миг Ян изпита горчиво разочарование. После повдигна рамене — всичко беше много просто — къде можеше да се намира един космодрум, ако не на такова пустинно и безлюдно място?
Бе хладно, но не много. Голямо червено слънце висеше ниско над хоризонта — светлината му напълно стигаше за човешкото око, но Ян си помисли, че може би скоро ще започне да тъгува за зеления и синия цвят. А след това той забеляза в небето огромен, извит тънък полумесец — сякаш близо до слънцето имаше обтегнат гигантски лък. Ян го разглежда дълго време, но после съобрази, че пътешествието му съвсем не е свършило. Реши, че това всъщност е планетата на Свръхвладетелите, а мястото, на което се намират, е неин спътник и база, откъдето излитат звездолетите.