Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Тогава, както в далечните позабравени времена, Карелен отново и за последен път говори с човечеството.
Двадесет
— Моята работа почти е приключила — раздаде се гласът на Карелен от милиони радиоприемници. — Накрая, след цяло столетие, мога да ви кажа в какво се състоеше тя.
Бяхме принудени да крием много неща от вас, както самите ние се криехме през половината от времето, през което сме на Земята. Знам, че много от вас мислеха тази потайност за излишна. Вие свикнахте с присъствието ни, вече не можете дори да си представите как биха се отнесли към нас вашите прадеди. Но сега ще разберете кое ни принуждаваше да сме потайни и ще узнаете, че сме имали сериозни причини за това.
Главното, което пазехме в тайна от вас, беше целта на пристигането ни на Земята — за нея вие създадохте безброй догадки. До сега не можехме нищо да ви обясним, защото тази тайна не е наша и нямахме право да я разкриваме.
Преди сто години ние дойдохме на вашата планета и ви попречихме да се самоунищожите. Мисля, че никой няма да отрече това, но вие дори не можете да си представите, какво самоубийство ви грозеше.
Доколкото забранихме ядреното оръжие и всички други смъртоносни играчки, които вие трупахте в своите арсенали, заплахата от физическо унищожение отпадна. В това вие виждахте единствената опасност. На нас ни бе нужно да вярвате в това, но истината беше друга. Очакваше ви много по-страшна заплаха, съвсем различна по своята природа — и тя не засягаше само вас.
Много светове, чиито пътища в откриването на ядрената мощ са били сходни, са съумели да избягнат катастрофата, продължавали са напред, създавали са мирна и щастлива култура — и са били разрушавани след това от сили, за които не са имали и най-малко понятие. В двайсети век вие за пръв път наистина се захванахте да си играете с тези сили. Ето защо трябваше да се намесим.
През целия двайсети век човечеството постепенно се приближаваше към пропастта, за която дори не подозираше. През тази пропаст е прехвърлен един единствен мост. Малко са планетите, чиито обитатели са го откривали без чужда помощ. Някои са се връщали, преди да е станало късно и са избягвали опасността, но и не са достигали върхове. Техните светове са се превърнали в райски островчета на лесно намерено доволство и вече не играят никаква роля в историята на Вселената. Но на вас не ви е съдена такава участ — или такова щастие. За това вашето племе е прекалено дейно. То би се втурнало срещу гибелта и би повлякло след себе си и други, защото вие никога не бихте намерили моста над пропастта.
Боя се, че всичко, което трябва да ви кажа, ще предам чрез подобни сравнения. Вие нямате нито думи, нито понятия за много от това, което искам да ви обясня, а и вашите познания в тази област още са много оскъдни.
За да ме разберете, трябва да се върна в миналото и да ви напомня това, което би изглеждало познато на предците ви, но за което вие сте забравили и ние преднамерено ви помагахме да забравите. Целият смисъл на нашето пребиваване тук се състои в тази велика измама, в това, да скрием от вас истината, за която не бяхте готови.
През вековете, които предшестваха нашето появяване, вашите учени разкриваха тайните на физическия свят и ви водеха от енергията на парата към енергията на атома. Вие предоставихте суеверията на миналото, а истинската религия на човечеството стана Науката. Тя беше дар от западното малцинство за останалите народи и разруши всички други вярвания. Тези, които ние заварихме у вас, вече отмираха. Приемаше се, че науката може да обясни всичко на света — нямаше сили, които тя да не може да овладее, нямаше явления, които тя в края на краищата да не може да разкрие. Тайната за възникването на Вселената може би ще остане неразкрита, но всичко, което се е случвало после, се подчиняваше на физически закони.
Въпреки това вашите мистици, макар и да са изпадали в заблуждения, са се докоснали до част от истината. Съществуват сили на разума — и съществуват сили много по-висши от разума. Вашата наука не би могла да ги вкара в своите рамки, без да строши тези рамки. От всички векове има съхранени безбройни разкази за непонятните явления — за призраци, за предаване на мисли, за предсказания на бъдещето. На всичко това вие давахте имена, без да умеете да го обясните. Отначало Науката не забелязваше тези явления, а после, пренебрегвайки свидетелствата, натрупани за пет хиляди години, просто ги отрече. Но те съществуват и всяка теория за Вселената ще остане непълна, ако не се съобразява с тях.
В първата половина на двайсети век някои ваши учени започнаха да изследват тези явления. Без сами да са наясно, те лекомислено се опитваха да отворят кутията на Пандора. Те едва не пуснаха на свобода сили, които са несравнимо по-разрушителни от цялата мощ на атома. Ако физиците биха погубили само Земята, то хаосът, развързан от парафизиците, би засегнал и звездите.