Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Много градове из цялата държава започнаха да строят така наречените „небесни мостове“ — покрити връзки за пешеходци между небостъргачите в градските центрове — разбира се, температурата в тях се контролира от климатик. В родния ми град Де Мойн, в Айова, първият „небесен мост“ бе построен между един хотел и един универсален магазин преди около двайсет и пет години и стана такъв хит, че строителните фирми веднага се хвърлиха да последват този пример. Сега в центъра на Де Мойн е възможно да вървите повече от километър във всяка посока, без да си подадете носа навън. Всички магазини, които бяха на нивото на улицата, са се преместили на първите надпартерни етажи — защото пешеходците минават вече оттам. Сега единствените хора, които можете да срещнете по улиците на Де Мойн, са пияниците и служителите в някоя фирма, които са излезли да изпушат по една цигара. Откритото пространство се е превърнало в нещо като чистилище, в място, където бивате прокудени.
Има дори клубове на служители в офиси и кантори, които се преобличат на място в анцузи и си правят бързи, здравословни разходки по „небесните мостове“ в обедната почивка. През ум не би им минало да излязат на открито, за да направят същото. Подобни клубове, предимно за пенсионери, се организират в почти всеки голям покрит търговски център в САЩ. Разбирате ли, това са хора, които се срещат в тези центрове не за да пазаруват, а за да се пораздвижат.
Последния път, когато бях в Де Мойн, се сблъсках с един стар приятел на семейството. Беше облечен в анцуг и ми каза, че тъкмо се връщал от среща на Клуба по спортно ходене „Търговски център Вели Уест“. Беше прекрасен априлски ден, и аз го попитах защо клубът не се среща в един от многото големи и красиви паркове в града.
— Не вали, не духа, теренът е равен, и няма опасност някой да те нападне и пребие — отвърна той незабавно.
— Доколкото знам, в Де Мойн няма случаи на нападения и обири в парковете — рекох аз.
— Така е — съгласи се той веднага, — а знаеш ли защо е така? Защото в парковете няма кого да нападнеш и обереш.
Кимна настоятелно, уверен, че аз не съм се бил сетил за този аргумент — и така си беше.
Но може би същинският апотеоз на тази странна тенденция е хотел „Оприленд“ в Нешвил, Тенеси. Преди година едно списание ме командирова в Нешвил. Хотел „Оприленд“ е забележителна институция. Като начало, той е огромен и удивително грозен — някакъв миш-маш от именията в „Отнесени от вихъра“, Грейсленд и Мол ъв Америка49.
Но това, което придава уникалност на хотел „Оприленд“, е Цялостно Покритата Околна среда. В средата му има три огромни пространства, покрити със стъкло, с височина около пет-шест етажа и квадратура от 40 000 кв.м., които предлагат всички предимства на откритото пространство без неудобствата му. Тези „интериорни пейзажи“, както се изразява хотелската управа, включват тропическа растителност, израсли до естествените си размери дървета, водопади, поточета, ресторанти и кафенета „на открито“, и пътеки за разходка на различни нива. Ефектът удивително напомня на илюстрация от научнофантастично списание от петдесетте години, на която е изобразен животът на космическа колония на Венера (като изключим това, че предполагаемите колонисти до един са въздебелички американци на средна възраст с маратонки „Рийбок“ и бейзболни шапки, които са прекарали живота си в разходки, хапвайки същевременно нещо на крак).
Това е, накратко казано, безупречен, стерилен, капсулиран свят, със съвършен, непроменим климат, без папащи птици, дразнещи насекоми, дъжд, вятър или каквато и да било друга част от действителността.
През първата ми вечер там, в стремежа си да избягам от ордите разхождащи се, и любопитен да узная какво ли е времето на планетата Земя, излязох навън. Имах намерение да се поразходя из околностите. Познайте какво излезе? Околности нямаше — имаше само безкрайни декари паркинги, които се стелеха, докъдето поглед стига. От другата страна на шосето, само на няколкостотин метра, се намираше „Увеселителният парк Оприленд“, но нямаше как да се добера дотам пеш. Като поразпитах, разбрах, че единственият начин да вляза там е като си купя билет от три долара и се кача на автобус с климатик, който за 45 секунди би ме откарал до входната врата.
Нямаше никакъв начин да се разтъпча навън, освен ако не изпитвах желание да крача из стотици декари паркирани коли. В „Оприленд“ откритите пространства са закрити пространства. Потръпнах, като ми мина през ума, че много милиони американци биха искали цялата страна да изглежда така.
49
най-големият покрит търговски и увеселителен комплекс в САЩ, който се намира в Блумингтъп, Минесота — (Бел.ред.)