Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Пряко свързано с идеята, че воденето на съдебни дела е бърз начин да се припечелят доста пари, е интересното и типично американско убеждение, че каквото и да се случи, е виновен някой друг. Така че ако вие например пушите по осемдесет цигари дневно в продължение на петдесет години и накрая си докарате рак на белите дробове, вината непременно е у някой друг, а не у вас самия, и започвате да съдите не само производителя на предпочитаната от вас марка, но и търговците на едро и дребно, че и транспортната фирма, която осъществява връзката между едните и другите. Една от най-забележителните отлики на американската правораздавателна система е, че тя позволява ищците да съдят хора и фирми, дори когато са непряко свързани с цитираното в иска обвинение.
Поради начина, по който функционира системата (или поточно по който тя не функционира), често на фирмата или институцията излиза по-евтино да уреди проблема извън залите на съда, отколкото да допусне да се стигне до съдебно дело. Да вземем например случая с една жена, която, влизайки един дъждовен ден в някакъв универсален магазин, се подхлъзнала на входа и паднала. За нейно учудване и голямо задоволство, незабавно и предложили да й изплатят 2500 долара, ако подпише документ, че не възнамерява да съди универсалния магазин. Жената подписала.
Обществото плаща чудовищна цена за всичко това — поне по няколко милиарда долара ежегодно. Само общинските власти на Ню Йорк Сити харчат около 200 милиона долара годишно за обезщетения по искове за „подхлъзване и падане“ — от хора, спънали се в бордюра на тротоара и тям подобни. Според един документален филм за излязлото извън контрол американско правораздаване, излъчен наскоро по ЕйБиСи, поради раздутите разноски по изплащане на щети, потребителите в САЩ плащат по 500 долара повече за всяка кола, която си купуват, по 100 долара повече за всеки шлем за американски футбол, и по 3000 долара повече за сърдечен пейсмейкър. Съгласно цитирания документален филм потребителите плащат по повече и за подстригване, заради случаи като този, в който двама клиенти осъдили бръснаря си, задето им причинил притеснения с прическата — а пък мен си ме подстригват всеки път така, че притеснявам околните.
Всичко изредено дотук ми даде една идея. Започвам да пуша по осемдесет цигари, после ще се подхлъзна и ще падна на улицата, докато пия мляко с високо съдържание на холестерол, ще разкажа на някоя дама в Дисниленд сценария на поредното шоу на Зайнфелд, а после ще се обадя на Вини Тариката и ще видя как ще се спазарим. Не възнамерявам да приемам извънсъдебно обезщетение за по-малко от два милиона и половина — и то преди изобщо да подхванем темата за последната ми прическа.
Прелестите на затворените пространства
Онзи ден излязох да се поразходя и едно нещо ми направи впечатление. Денят беше прекрасен — трудно бихте могли да си представите по-хубав, а и вероятно един от последните, на които ще можем да се насладим преди настъпването на дългите зимни месеци, и все пак почти всяка кола, която мина покрай мен, беше с вдигнати прозорци.
Всички тези шофьори бяха нагласили климатиците си така, че да създадат изкуствен климат в здраво запечатаните си превозни средства, който да съответства на тъй или иначе съществуващия във външния свят. Мина ми през ума, че по отношение на чистия въздух американците трябва да са си изгубили ума, или представата си за реалността, или нещо подобно.
О, да, от време на време те се подлагат на необичайното преживяване да бъдат на открито — отиват на пикник, за един ден край морето например, или в някой голям увеселителен парк — но тези събития са изключение. Общо взето, жителите на САЩ автоматично са се адаптирали към идеята, че ще прекарат по-голямата част от живота си в поредица от помещения, където температурата се контролира от климатик — и то дотолкова, че съществуването на друга възможност почти не се мярка в съзнанието им.
И така, те пазаруват в покрити търговски центрове, като преди това са стигнали до тях в коли със затворени прозорци и включен климатик, дори когато времето е прекрасно, каквото беше през онзи ден. Работят в офиси, където не биха могли да отворят прозорците, дори това да им минеше през ума — не че на някой му се приисква такова нещо. Често тръгват на почивка в огромен дом на колела, който им дава възможността да преживеят срещата с огромните открити пространства, без в действителност да бъдат изложени на прякото им въздействие. Все по-често държат, ако посещават някое спортно събитие, то да се провежда на покрит стадион. Поразходете се из произволен американски жилищен квартал през лятото, и няма да видите деца, които карат велосипеди или играят на топка — те всички са си вкъщи. Единственото, което ще чуете, ще бъде равномерното бръмчене на климатиците.