Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Но това е нищо в сравнение с положението в наши дни. Американците се обкръжават с вещи, които вършат разни неща вместо тях, до степен на абсурдност — автоматични дозатори за котешка храна, електрически сокоизстисквачки и отварачки за консерви, автомати за лед в хладилниците, електрическо задвижване на прозорците на колите, еднократни четки за зъби, заредени с необходимата доза паста за зъби. Хората така са се пристрастили към тези удобства, че са по паднали в плен на порочен кръг — колкото повече пестящи труда устройства купуват, толкова повече трябва да работят; колкото повече работят, толкова повече пестящи труда устройства им трябват.
Няма измишльотина, колкото и да е смешна, която да не намери заинтересована публика в Америка, стига да обещава някакво облекчение на усилия. Наскоро видях реклама, в която срещу 39 долара и 95 цента се предлагаше „осветена, въртяща се закачалка за вратовръзки“. Натискаш едно копче и всичките ти вратовръзки минават пред теб като на парад, пестейки ти изтощителното изпитание да подбираш на ръка.
Къщата ни в Ню Ингланд беше пълна с технически постижения, наследени от предишните собственици, и всяко от тях бе създадено с цел някакво облекчение на ежедневния труд. Някои от тях постигат целта си до известна степен (както е известно, питая особено добри чувства към мелачката за боклук), но повечето са удивително безполезни. В една от стаите например имаше автоматични пердета. Натискаш едно копче на стената и двата чифта пердета се плъзгат автоматично напред-назад. Най-малкото така би трябвало да бъде. На практика обаче в единия чифт едното се отваря, а другото се затваря, а във втория едното непрекъснато върви напред-назад, докато другото не се движи изобщо в продължение на пет минути, а после започва да дими. Не сме припарвали до въпросните пердета от първата седмица, когато се нанесохме, досега.
Наследихме също така и автоматична врата на гаража. На теория звучи прекрасно и дори много шик. Пристигаш с колата на входната алея, натискаш едно копче на дистанционното управление и после, в зависимост от това как си разчел времето, се плъзгаш плавно навътре в гаража, или отнасяш долната част на вратата. След това отново натискаш копчето, вратата се затваря зад теб, и всеки, който минава край къщата в този момент, си казва: „Брей! Какъв баровец!“
В действителност обаче вратата на гаража ни се плъзва надолу само когато е сигурна, че ще премаже велосипедче с три колела или някое гребло, а затвори ли се веднъж, не се отваря за нищо на света, докато не взема някой стол и не предприема нещо по-темпераментно с контролната кутия, с помощта на отвертка и чук, и в крайна сметка викам монтьора на гаражната врата — един тип на име Джейк, който си кара отпуската на Малдивските острови, откак му станахме клиенти. Дал съм на Джейк повече пари, отколкото припечелих през първите четири години, след като завърших колеж, и все още нямам гаражна врата, на която мога да разчитам.
Разбирате какво искам да кажа. Автоматични пердета и гаражни врати, електрически дозатори за котешка храна и въртящи се закачалки за вратовръзки — всичко това облекчава живота само привидно. Всъщност единственото, което тези вещи правят, е че ви вкарват в допълнителни разходи и усложняват всичко още повече.
От което стигаме до две заключения. Първо, не забравяйте, че към думата „удобство“ много лесно може да се прилепи представката „не“. И второ, пратете овреме децата си на училище, в което се обучават техници за гаражни врати.
Съдете ме де!
Имам един приятел във Великобритания, университетски преподавател, който наскоро беше помолен от адвокатите на една американска фирма да се яви като свидетел-експерт по един техен случай. Казаха му, че смятат да изпратят адвоката, водещ делото и двамата му асистенти до Лондон, за да разговарят с него.
— Няма ли да е по-лесно и по-евтино, ако вместо това аз дойда в Ню Йорк? — попитал приятелят ми.