Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Дрейк хвана ръката й, невероятно успокоен от допира на малката мека длан, която се държеше за неговата. Задърпа я към себе си. Тя сама се изкатери, без да пуска ръката му.
— Пътят напред е чист — каза Дрейк.
Продължиха нататък. Тунелът се стесни, но не толкова, че да не могат да се провират през него. Въздухът сега беше малко по-добър, не толкова влажен. По стените вече не се процеждаше вода, нямаше и локви по пода.
— Трябва да сме от другата страна на рова — каза Дрейк. — Вече остана малко път.
Дрейк нямаше представа какво да очаква на края на тунела. Очевидно никой не го беше използвал, откакто той го беше проучвал преди години, а може би никога и не беше използван. Доколкото знаеше, замъкът Чърк никога не беше нападан. Крал Хенри I, жестокият завоевател на Уелс, беше заповядал построяването на Чърк през своето царуване, за да пази граничните земи от нахлуването на уелсците. По това време той беше учредил графството Чърк. Така че замъкът беше над стогодишен.
— Усещам пресен въздух! — възкликна развълнувано Рейвън.
И Дрейк беше започнал да забелязва неуловимите промени наоколо. В задушното подземие усещаха свежи повеи на студен, чист въздух.
— Скоро трябва да намерим изхода — каза той, окуражен от признаците, които показваха края на изпитанието им.
След няколко мига те влязоха в една пещера. В отвора й се мярна лунен лъч и Дрейк почти се успокои.
— Не знам какво ни чака отвън — предупреди я Дрейк. — Чакай тук, аз ще изляза пръв.
— Вън е тъмно — прошепна Рейвън.
Той усети страха й. Поиска му се да й каже, че навън ги чака свободата, но не можеше.
— Тъмнината работи в наша полза — каза Дрейк и я привлече към себе си. Ръцете й се обвиха около врата му и тя се притисна до него, прегръщайки го здраво.
— По-добре да съм в тази тъмна дупка с тебе, отколкото в леглото на Уолдо — прошепна тя срещу устните му.
— Рейвън, аз…
Тя сложи пръст на устните му.
— Не, сега не е време да изказваме чувствата си. Аз съм жена на друг мъж и един ден ще трябва да се разделим. Нека ни бъде възможно най-хубаво с тебе във времето, което ни остава. Когато си вземеш жена, аз ще изчезна от живота ти.
Дрейк почувства болката й и не знаеше как да я успокои.
— Ще направя всичко, каквото мога, за да те защитя — обеща той.
— Не обещавай прибързано — прошепна Рейвън. — Аз принадлежа на друг. Нищо не може да промени това. Не искам да страдаш заради мене. Ще направя всичко възможно, за да бъдеш в безопасност, дори ако това означава да се върна при Уолдо.
— Няма да се върнеш при Уолдо — каза разярен Дрейк. — Аз сам ще отида при краля и ще го моля да те защити.
— Той може ли да анулира брак?
— Твоят брак никога не е бил консумиран — припомни й Дрейк. — Всичко е възможно, ако силно го пожелаеш.
— Тогава ще го пожелая с цялото си сърце и душа — каза пламенно Рейвън.
Дрейк се почувства така, сякаш бронята, с която беше обградил сърцето си, е пробита. От онзи злощастен ден, когато бяха осуетени плановете му да избяга с Дария, бронята го беше притискала… докато в живота му не влезе Рейвън. Той си пожела да може да даде на любимата си това, което сърцето й желае, но не можеше, още не можеше. Нямаше решение за проблема на Рейвън, затова само я целуна, опитвайки се да й каже без думи, че няма да я изостави на произвола на Уолдо. После я пусна и й подаде факела.
— Дръж го. Ако има пещера там, където мисля, че трябва да е, лунната светлина ще ме води.
— Внимавай — извика подир него Рейвън.
Изходът беше толкова тесен, че Дрейк трябваше да падне на ръце и колене и да пропълзи през него. Излезе от пещерата и нададе тихо радостно възклицание, когато погледна нагоре и видя луната и звездите да греят над главата му. Пое няколко глътки свеж въздух, преди да насочи вниманието си към пещерата. Видя, че изходът е точно там, където беше очаквал да бъде на склона на хълма, заобиколен от дървета и прещип.
— Можеш вече да излезеш — повика той тихо към Рейвън. — Остави факела, няма нужда да показваме къде сме. Сам ще си догори.
След няколко минути главата на Рейвън се подаде на изхода и Дрейк коленичи, за да я издърпа. Тя трепереше. Той я прегърна за миг и не му се искаше да я пуска, но осъзнаваше опасността, която дебнеше и двамата.
— Мислиш ли, че Уолдо ще намери тунела? — запита Рейвън.
— Може би — отговори искрено Дрейк. — Като претърсят старателно кулата, ще открият вратата зад стенния килим в спалнята ти. Имаме предимството, че знаем по кой тунел да вървим, а те не знаят. Въпреки това трябва да побързаме. Нямаме коне, хората на Уолдо ще имат.