![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Той включи образа на самата Джилиън в близък план и видя, че тя също изглежда неспокойна — сякаш я глождеше някаква мисъл, която не можеше да си пробие път до повърхността. Във въздуха пред нея висеше холос. Емерсън разбра, че лекарката разглежда района около задната част на „Стрийкър“.
С изсумтяване и посочване с пръст той нареди на устройството да покаже същата картина. Когато обективът се понесе покрай корпуса — покрит с плътна обвивка от звездни сажди, — Емерсън изпита чувство на облекчение. Щом Джилиън също го наблюдаваше, може би не беше само плод на въображението му. Нещо повече, тя притежаваше изключителен инстинкт. Ако наистина имаше сериозна заплаха, вече щеше да е предприела нужните действия.
Емерсън вече се чувстваше много по-добре, когато холоизображението се плъзна покрай задната двойка вероятностни фланци на „Стрийкър“ и показа кърмата.
Това бе първият признак.
Че се чувстваше по-добре.
По някаква ирония точно това го накара да изпита още по-силна тревога.
На Джиджо — още откакто се беше свестил в дървесната къща на Сара с обгорено тяло и осакатен мозък — винаги бе изпитвал едно удоволствие, засенчващо всички други. Дори радостта от възстановяването му или завръщането на силата в крайниците му. Дори насладата от чудните гледки, звуци и миризми на Джиджо. Дори нежното, любящо присъствие на скъпата Сара. Блаженство, което нямаше равно на себе си.
Случваше се винаги, щом болката изчезнеше.
Винаги, щом дълбоко загнезденото страдание, програмирано в опустошената му мозъчна кора, внезапно изчезнеше — неочакваното отсъствие на враг го изпълваше с нещо като екстаз.
Случваше се винаги, щом престанеше да прави нещо, което не би трябвало да прави. Например, да се мъчи да си спомни. Всеки опит се наказваше с агония. Но отначало наградата беше още по-ефикасна. Удоволствие, настъпващо с прекратяването на опитите му.
И сега Емерсън изпитваше нещо подобно.
О, не бе толкова силно. Наградите и болките се проявяваха на много по-фино равнище. Всъщност, може би никога нямаше да го забележи, ако не беше продължителната битка, която бе водил на Джиджо, за да се научи упорито да се съпротивлява на болката, изправяйки се срещу нея — като измъчена жертва, обърнала се към преследвача си… и после преобразила ловеца в плячка. Урокът беше труден, но с времето го усвои.
„Не… там… — помисли си той, като оформяше думите бавно, за да наложи яростната си решимост. — Върни се… обратно…“
Все едно, че се бореше със силен вятър или плуваше срещу могъщо течение. Всеки път, щом холоизображението се насочеше към носа на кораба, Емерсън изпитваше странно усещане. Сякаш самата идея за тази част на „Стрийкър“ беше странна и някак неподходяща, като че ли се опитваше да си представи пето измерение.
Нещо повече, това очевидно въздействаше и на компютрите. Уредите се оказаха упорити. Когато се насочеше към първия чифт фланци, камерата се накланяше под ъгъл и отново заобикаляше към кърмата.
От устните на Емерсън се изтръгна порой от проклятия. Богат и изразителен, той потече така, както преди осакатяването бе текла цялата му реч. Подобно на песните и някои видове поезия, ругатните се изливаха от някаква недокосната от Старите част от мозъка му. Проклятията му оказаха успокоително, проясняващо мислите въздействие. Той се извърна от всички изкуствени устройства и образи и вместо това притисна лице към изпъкналия прозорец, направен от прозрачен, невероятно издръжлив материал, който не можеха да имитират дори най-добрите земянитски техници.
Когато насочи поглед към носа на „Стрийкър“, не можа да види нищо друго, освен тъмна мъгла. Но Емерсън се съсредоточи, като се бореше с болката, прилагайки всички методи, които беше усвоил на Джиджо.
И накрая успя да различи в чернотата проблясъци на движение.
Усетил силното му желание, рюковият симбионт се плъзна надолу и покри очите му с ципестото си тяло — зае се да превежда, усилва и променя цветовете, докато накрая Емерсън изненадано изсумтя.
Около носа на кораба се рояха роботи или малки, приличащи на кораби обекти. Те обикаляха и се събираха до онази част на „Стрийкър“, за която всички на борда сякаш удобно бяха забравили!
Емерсън зърна сиянието на малки пламъчета.
Този път не губи време да проклина. Застанал на четири крака, той се измъкна от малкия наблюдателен купол, построен от раса, по-дребна от човеците, някога притежавала кораба много преди да бъде продаден на беден клан от невежи вълкони, току-що излезли от толкова дълбока изолация, че се бяха чудили дали са сами в цялата вселена.