![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Нямаше как да съобщи за откритието си. Не можеше да използва думи, за да извика по вътрешната уредба. Ако отидеше в заседателната зала, стиснеше Джилиън за рамото и я накараше да погледне напред, тя навярно щеше да реагира. Но колко време щеше да му отнеме това?
Нещо повече, дали изобщо можеше да рискува живота й? Каквито и средства да бяха използвани за тази магия, тя напомняше на предишното му хипнотизиране и Емерсън разпознаваше в нея особен вид безпощадност. Старите можеха да усетят, че Джилиън започва да разбира и жестоко да унищожат псидарбата й.
Нямаше право да я излага на такава опасност.
Сара? Прити? Те му бяха приятелки и той ги обичаше. Същата логика се отнасяше и за другите членове на екипажа на „Стрийкър“. Така или иначе, нямаше много време да се чуди.
Понякога човек трябваше сам да върши нещата.
И Емерсън се затича. Втурна се към огромния хангар — Външния шлюз, — който заемаше носа на „Стрийкър“. Всички по-малки кораби, изпълвали хангара, когато бяха излитали от Земята, вече ги нямаше. Голямата и едноместната лодка бяха загубени заедно с Орли и другите на Китръп. Още преди това катерът на капитана бе избухнал в Плиткия куп — първата ужасна цена, платена за съкровището на Крейдейки.
Сега доковете подслоняваха само малките тенанински разузнавателни машини, които екипажът бе докарал от древен кораб. Емерсън опитно се пъхна в един от миниатюрните бронирани съдове. Вече го беше правил веднъж — първо включи двигателите, после завъртя волана, създаден от раса с много по-големи ръце, и се плъзна по тясната релса, изчезваща в тунел, който извеждаше от…
Той разтърси глава, за да прогони всички спомени за онова преживяване, иначе смелостта можеше да го напусне. Вместо това се съсредоточи върху датчиците и екраните, чиито символи вече не можеше да чете. Надяваше се само, че старите навици, умения и късметът на Ифни ще му помогнат да не загуби контрол в мига, в който излети през външния портал.
В ума му бликна неканена песен — пилотски химн за полети в черните глъбини, — но стиснатите му зъби не му позволиха да запее. Беше прекалено зает, за да издаде какъвто и да е звук.
Ако беше способен да мисли с ясни изречения, Емерсън може би щеше да се зачуди какво се опитва да постигне и как би могъл да попречи на нападателите. Малкият разузнавателен кораб имаше оръжия, но преди година той не бе успял да разбере как да ги използва. А сега дори не можеше да прочете надписите.
И все пак навярно щеше да всее смут. Да обърка нашествениците. Да разкъса илюзорното им було и да предупреди земянитския екипаж за надвисналата опасност.
Но каква опасност?
Нямаше значение. Емерсън съзнаваше, че мозъкът му вече не е в състояние да решава сложни проблеми. Дори само да успееше да привлече вниманието на зангите — и да насочи гнева им към нападателите, — това сигурно щеше да е достатъчно.
Нараненият Многоизмерен свят се завъртя пред очите му, когато херметичният шлюз се затвори и той внимателно насочи кораба си напред. Колкото повече се приближаваше, толкова по-силни ставаха вълните от болка. Мъка и удоволствие, отвращение и опиянение — тези и още много други чувства го изпълваха, като го възнаграждаваха всеки път, щом погледът или мислите му се отклоняха от движението при носа на „Стрийкър“ и наказваха всяко негово усилие да се съсредоточи. Без натрупания на Джиджо опит може би изобщо нямаше да преодолее това съчетание. Но Емерсън беше усвоил нов навик. Да се стреми към болката — като дете, което клати млечен зъб, привлечено от пулсиращото парене, то дърпа и натиска, докато старото отстъпи пред новото.
Малкият рюк му помагаше. Усетил нуждата му, той постоянно променяше цветовия спектър и му показваше образи, които едва доловимо трептяха, но накрая се превръщаха в ясни очертания.
Машини.
Емерсън разбра, че поне дванайсет вретеновидни форми вече плътно са се приближили до носа на „Стрийкър“ и пъплеха като хищни насекоми по очите на безпомощно животно. Ако целта им бе просто да унищожат кораба, вече всичко щеше да е свършило. Задачата им трябва да беше много по-сложна.
Той разпозна ярката светлина на лазерна резачка. Или се опитваха да проникнат на борда, или…
Или се мъчеха да отрежат нещо. Навярно да вземат проба. Но от какво?
Емерсън си представи „Стрийкър“ — подробен образ, непокътнат от афазията му. Споменът му беше безсловесен, почти сетивен, произхождаше от годините, прекарани в обич към този древен корпус. Обич, каквато мъжът никога не би могъл да изпитва към жена, дължаща се на дълго наблюдение на безброй страни от преобразяването му в нещо уникално — в гордостта на земянитския клан.