Златото на Аляска

— Какъв?

— Ще ви кажа по-късно, господин Фалконе Да оставим тананците да ни пазят.

Те затвориха вратата, подпряха я отвътре с големи греди, намерени в колибата, и натрупаха огромен куп кожи. Оставиха само два отвора, през които да минават пушките и да наблюдават тананците. В единия ъгъл намериха солиден запас от рибите свещи и запалиха няколко от тях, за да не стоят на тъмно. Току-що бяха привършили с подготовката и се чудеха как да стъкмят макар и слаб огън, за да си приготвят храна, когато отвън се разнесоха силни викове. Помислиха, че индианците започват атака, и се спуснаха към отворите но разбраха, че става нещо друго. Тази суматоха бе предизвикана от магьосника. Той за последен път се опитваше да прогони злия дух, вселил се у горкия вожд на племето. За тази цел бяха извършени извънредни приготовления. Пред палатката на болния бяха запалили четири огромни огъня, за да хвърлят в тях този твърдоглав зъл дух и да го изгорят. Бяха побили колове окичени с разноцветни парцалчета, с накити от мидички, стъклени перлички, зъби от сиви мечки и вълци, лисици, с рога от лос и елен. Бяха пренесли и настанили вожда върху една голяма кожа от лос между огньовете. Явно това бяха последните му мигове — кашляше конвулсивно, като че ли дробовете му се късаха. Индианците бяха образували широк кръг и в хор пееха без съмнение заклинания на нисък глас. Магьосникът, застанал до болния, изглежда очакваше подходящ момент, за да започне борбата със злия дух. За случая бе наметнал нова кожа от сива мечка с боядисана козина в червено, черно и небесносиньо, а на шията ръцете и краката си бе окачил множество чудновати амулети. Той почака индианците да свършат с пеенето, наведе се над болния и направи движение като че ли сграбчва нещо. После започна да подскача бясно, да размахва лудо ръце и да раздава удари и ритници във всички посоки. Този сръчен човек сякаш бе хванал злия дух, който все пак успя да се изплъзне от ръцете му и кръжеше около болния, за да се всели отново в него. За щастие магьосникът бдеше и го видя. И тогава между двамата започна отчаяна борба: измамникът стискаше духа в ръцете си, налагаше го с юмруци и ритници и после го влачеше към огъня, за да го изгори. Но, изглежда, силите не му стигаха за тази тежка битка защото изведнъж го видяха да тича като полудял, обхванат от дълбока уплаха. Горкият, сигурно бе овладян от злия дух, който с толкова вещина бе измъкнал от гърдите на умиращия вожд! И за да се отърве от него, подскачаше пухтеше крещеше скърцаше със зъби, хвърляше се на земята и се въргаляше в калта като прасе, а на устата му излизаше пяна и очите му, сякаш че щяха да изхвръкнат от орбитите. Индианците бяха подновили своята песен, като постепенно повишаваха глас Тичаха в кръг, подскачайки и танцувайки като луди. Накрая тази олелия свърши. Магът се бе освободил от злия дух и го хвърли в огъня. Продължителен вик извести на затворниците, че победата е постигната и вождът трябва да оздравее. Двама индианци, вероятно негови приближени, отидоха при болния, хванаха го под мишниците, повдигнаха го, канеха го да върви и го убеждаваха, че е напълно здрав. Горкият човечец, който имаше безкрайно доверие на магьосника, се опита да направи няколко крачки, но неочаквано залитна и падна тежко на земята, където остана неподвижен. Беше мъртъв!