Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
Канадецът бе стигнал до средата на моста, когато зад себе си чу добре познат глас:
— Умри, куче!
Обърна се и видя един човек да тича стремително надолу по една скала с томахавка в ръка.
Позна го веднага: беше жрецът на племето!
— Убийте го — изкрещя Бени, като в същото време ускори крачка.
Преди Бек и господин Фалконе да хванат оръжието си, се чу сухо пращене и мостът силно се олюля. Бени се просна по очи и се вкопчи с върховно усилие в дърветата
— Убийте го! — повтори той, като затвори очи. Последва втори трясък, след което трупите се разцепиха и полетяха във водата заедно с нещастния канадец. В това време проехтяха два изстрела. Магьосникът не можа да види как неговият противник пада сред водовъртежите на реката. Улучен от двата куршума той скочи, разтвори ръце изпусна томахавката си и полетя в пенещите се води на реката.
— Бениии! — изкрещяха Армандо, Бек и господин Фалконе като се хвърлиха към брега. — Бени!… Далечен глас им отвърна:
— Хванах се за стволовете!… Бягайте!…
— О! Добър другар!… — възкликна Армандо със сълзи в очите.
В този момент пристигнаха тананците, но не можаха да преминат. Те мятаха копията си към отсрещния бряг и крещяха диво. Бек и другарите му не благоволиха дори да отговорят. Качиха се на конете и препуснаха надолу, за да настигнат Бени, носен от бързото течение. Над пенливата повърхност от време на време се виждаха трупите свързани с няколко кожени ремъка, които ту потъваха, ту се появяваха. Вкопчил се в тях, ловецът не бе изпуснал оръжието си. След дълги усилия той бе успял да прехвърли пушката си през рамо и с ръце и с крака се мъчеше да се отблъсне към брега. Индианците видяха, че техният неприятел е паднал във водата, и затичаха надолу, за да го хванат, ако течението го избута към тях. Бясно галопиращи, Бек и другите най-сетне стигнаха до мястото, където Бени се бореше с вълните.
— Смелост! — извика господин Фалконе.
— Хвърлете ми въже — помоли канадецът. — Течението ме влачи и не мога да го преодолея.
Бек скочи от коня. Отгърна дрехата си и отвърза едно дълго въже от преплетена кожа с желязна халка накрая, което винаги носеше на пояса си. Това бе ласото му. Мексиканецът си служеше с него изключително сръчно. Той се наведе над брега, почака Бени да се изравни с него и с три замахвания го хвърли. Въжето падна във водата и се обви около едната ръка на плувеца.
— Помогнете ми! — помоли мексиканецът, като се обърна към Армандо.
Канадецът вече знаеше, че няма от какво да се страхува, затова пусна дърветата и се вкопчи в ласото. Бек и Армандо бързо издърпаха въжето и хваналия се за него човек.
— По дяволите! — извика Бени, когато отново стъпи на брега — Замръзнах!… Проклет жрец!
Господин Фалконе отвори един сандък и извади оттам бутилка, която подаде на Бени с думите:
— Пийте бедни ми приятелю. Това е отлежал джин, който пазех за особени случаи.
Ловецът изпи четири-пет глътки и каза със заекване:
— Бла-го-да-ря, господине!
В това време тананците започнаха отново да хвърлят копията си. Тъй като на това място реката бе съвсем тясна едно от тях падна сред бегълците и леко одраска мексиканеца.
— О, негодници! — извика Армандо — Още ли сте тук? На ви!…
С един изстрел той улучи най-близкостоящия. Другите, уплашени от точността на изстрела, разбраха, че няма да спечелят нищо от тази битка и се скриха в гората.
— На конете — каза Бени.
— Замръзнал сте, приятелю — забеляза господин Фалконе — Ще си навлечете някоя болест.
— О! Имам дебела кожа — възрази канадецът през смях. — Свикнал съм на студени бани. Да потърсим някое местенце за лагеруване после ще се изсуша край огъня.
Те възседнаха конете и се отправиха към гората, която се простираше на север. Намериха една малка полянка, оградена в полукръг от огромни борове и спряха да почиват. Мястото бе подходящо за престой, бе по-високо, затова оттук можеха да държат под око голяма част от отсрещния бряг. Издигнаха бързо палатката и запалиха огромен огън, на който можеше да се изпече цял вол. Бени бе съблечен, увит с одеяло от груба вълна, добре разтрит преди това с парцал, напоен с джин, за да възстанови кръвообращението си, и оставен до огъня. Армандо изцеди дрехите му и ги сложи да съхнат. Бек и Фалконе приготвиха вечерята с последните продукти, тъй като при бягството нямаха време да приберат останалото им от лебедите месо. Изядоха храната, приготвена от пемикан с малко боб и палачинки, изпържени в мае и влязоха в палатката. Бек остана да пази. Нощта бе спокойна. Тананците се бяха уверили, че няма да успеят да настигнат бегълците след рухването на моста и не се появиха повече Дори и хищници не обезпокоиха съня на ловците. На разсъмване добре отпочинали след дълбокия сън, четиримата се отправиха на изток. Нямаха търпение да стигнат до форт Шелкърк. Вече бяха без провизии, а по тези места като че ли липсваше дивеч. Нямаше ги дори и вълците — животни, които се срещат навсякъде из Аляска и близките райони. Към обяд след силно препускане отново пресякоха притока на Юкон при устието му, като използваха мост, направен от няколко борови трупи. Около един часа вече препускаха по брега на гигантската река. Армандо уби една водна патица събраха около дузина лебедови яйца намерени в изоставени гнезда, и приготвиха обяда и вечерята. На втория ден, малко след залез слънце най-после стигнаха до форт Шелкърк.