Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Днес — каза той на непрекъснато разпитващия го Армандо — ще останем тук, а утре ще поемем отново на път, за да отидем във форт Шелкърк.
— Но вече нямаме почти никакви запаси, Бени. — каза младежът. — Дългите преходи и студът в този район ще ни накарат бързо да изядем провизиите си.
— Ще пообиколим околностите.
— Надявате ли се да убием някое животно?
— Ако не мечка или лос, то поне някой лебед. Погледнете ей там ги виждам как са се насочили към брега.
— Отиваме ли на лов?
Канадецът не отговори. Погледът му зорко следеше полета на птиците.
— Армандо — каза той изведнъж, — бихте ли приели един омлет? Имаме още малко сланина, която ще използуваме вместо масла.
— Омлет? И още питате!
— След малко ще имам удоволствието да ви го предложа.
— Да не сте открили кокошарник, приятелю Бени?
— Не, не. Но гнезда пълни с яйца и то много по-големи, отколкото кокошите.
— Да вървим да ги вземем.
— Последвайте ме.
Бени нареди на Бек да запали огън, да излъска добре металния тиган и се отдалечи заедно с Армандо. Известно време следваха брега на Юкон, като се движеха срещу течението, после ловецът тръгна сред върбите, брезите и боровете, които образуваха гъста гора. От време на време излизаха на малки полянки, покрити с изумруденозелен мъх. Снеговете отдавна се бяха стопили и по тези приятни полянки растяха многобройни северни цветя. Имаше малки лехички с жълти лютичета, бели макове с алабастрова чистота, златисти макове и пространства, почервенели от планински цветенца. Виждаха се и места покрити с твърд лишей, подобен на сухи гъби, или с висок, много черен мъх, толкова крехък, че се пречупваше при най-лекото стъпване с крака. След като изминаха почти една миля, ловците рязко свиха към брега откъдето се чуваха остри писъци, издаващи присъствието на лебеди.
— Да вървим леко. — каза канадецът. — Освен с омлет можем да се сдобием и с печено месо.
— Лебедите ще избягат, Бени.
— Невинаги бягат, Армандо. Те много упорито защитават гнездата си.
— Дори и срещу хора?
— Понякога да Те са смели птици, способни да излязат дори срещу белоглав орел и често побеждават.
— Въпреки че човките им не са годни да причиняват рани?
— Силата им е в крилете — мощно оръжие, с което нанасят удари. Веднъж видях лебед да се хвърля срещу вълк, който се опитваше да се добере до гнездото, за да го обере Бе убит само с един удар на крилете Ей, младежо, стигнахме!
Бяха в края на гората Като напредваха предпазливо и се криеха зад последните дървета, те доближиха брега, където десетина прекрасни лебеда оправяха своя тоалет. Пляскаха с криле поглаждаха перата си, почистваха се от насекоми, потапяха се във водата излизаха от нея и отново заглаждаха белоснежната си перушина. Наблизо няколко женски се бяха сгушили над дупки, оградени с трева и сух мъх. Навярно бяха заети с мътенето на яйцата Бени посочи на Армандо мъжките и двамата стреляха едновременно. Два лебеда паднаха, а другите уплашени от гърмежите полетяха над реката като се издигнаха на голяма височина. Женските скочиха и вместо да бягат, отидоха натам, където още се виеше пушекът от изстрелите. Пляскаха силно с криле и издаваха пронизителни крясъци. Бени и Армандо излязоха от скривалището си, хванаха пушките за цевите решени да прибавят нова плячка към вече убитите птици. Горките женски, като видяха двамата мъже, се спряха за миг нерешителна Нямаха никакво желание да изоставят гнездата си, но като разбраха, че защитата им би била безполезна, изправиха се и избягаха към реката. Бени, който искаше да увеличи хранителните запаси, бързо зареди пушката и стреля, но птиците вече бяха далеч.
— Няма значение — каза той. — Ще имаме омлет и печено месо.
Приближиха се до дупките, които служеха за гнезда на бедните пернати, и видяха, че във всяка от тях имаше по шест яйца, доста по-големи от яйцата на пуйките със зеленикавобели черупки. В последното гнездо намериха осем.
— Да не са много стари? — попита Армандо, който бързаше да напълни джобовете си.
— Напротив, съвсем пресни са — отговори канадецът. — На не повече от три-четири дена.
Двамата събраха яйцата, взеха и двата лебеда и се отправиха към лагера, нетърпеливи да приготвят вкусния омлет. Когато бяха вече на петстотин-шестстотин крачки от лагера, чуха някакъв особен шум, глухо барабанене като че ли от тамбури. Спряха изненадани и обезпокоени се спогледаха.