Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Какво има, Бени? — попита Армандо.
— Конете са усетили нещо.
— Дали няма мечка наоколо?
— Или тананци?
— Индианци тук?
— Може да са тръгнали по следите ни, Армандо. Сипете чая, без да се притеснявате за мен.
Бени взе пушката и навлезе сред дърветата. В гората бе паднала гъста мъгла, но той не бе човек, който можеше да се загуби. С бързи крачки тръгна на юг и потъна в нея. След като изпиха набързо чая, Армандо, мексиканецът и господин Фалконе огледаха ремъците на конете, закрепиха добре сандъците и бяха готови да се метнат на седлата. Канадецът се забави само десетина минути. Другарите му го видяха, че се връща тичешком с пушка в ръка и разстроено лице
— Бързо на конете! — каза.
— Тананците ли? — попита господин Фалконе.
— Идват.
Четиримата мъже скочиха на седлата и препуснаха, последвани от коня, който носеше сандъка. Стигнаха бързо до брега на реката, но разбраха, че няма да могат да я прекосят. Течението бе много силно и имаше доста водовъртежи.
— Да вървим край брега — предложи Бени. — Все някъде ще намерим брод.
Пришпорени, конете свърнаха наляво, като увеличиха бързината Брегът ставаше все по-стръмен. Коритото се стесняваше, а водите й течаха буйно между скалисти, почти отвесни брегове. Тук сигурно нямаше брод, още по-малко преход Бени ставаше все по-неспокоен, защото не успяваха да преминат реката, която да ги отдели от индианците.
— Дали няма да сме принудени да продължим бягството чак до Юкон? — питаше се той. — Ако конете ни бяха по-добри и не бяха толкова натоварени, нямаше да има никаква опасност, но за нещастие животните са изтощени до краен предел.
Той се страхуваше, че всеки момент тананците ще се появят, и непрекъснато поглеждаше назад. Препускаха вече половин час все нагоре по брега, който бе станал твърде висок. Канадецът, взирайки се забеляза тънка черна линия да пресича реката.
— Дали не е мост? — запита се той. — Какъв късмет, ако не се лъжа!
— Бени — каза в този момент Армандо. — Виждам нещо между двата бряга.
— И аз го забелязах — отговори канадецът. — Ако трябва…
Думите му бяха прекъснати от оглушителен крясък, идващ откъм високия бряг на реката. Бегълците се обърнаха и видяха тълпа тананци, които тичаха и размахваха заплашително копия и томахавки. Излезлите от гората индианци бяха видели белите мъже и се готвеха смело да ги последват, за да им попречат да преминат на другия бряг. За щастие бяха все още далеч, а черната линия, която пресичаше реката бе само на няколко десетки метра.
— Хайде още малко! — извика Бени.
Конете безмилостно пришпорени, тръгнаха още по бързо, пръхтяха и цвилеха. Над реката имаше импровизиран мост. Не бе съвсем истински, а три дълги ствола от млад бор, поставени един до друг без парапет.
Мустангите нямаше да минат лесно по него, но в този момент не беше възможно да се колебаят.
— Като стигнем до другия бряг, ще издърпаме дърветата — каза Бени. — Хайде, още едно усилие и ще бъдем спасени.
Животните изкачиха брега и спряха пред моста задъхани, изпотени и покрити с пяна. Конниците скочиха от седлата. Бек пръв хвана юздите на коня, натоварен с големия сандък, и се отправи решително напред, макар че дърветата изглеждаха полуизгнили. Конят спря уплашен, като видя пред себе си клокочещата и пенещата се река. Но гласът на господаря му го накара да пристъпи напред, треперейки и тръскайки глава. Дърветата се клатеха и пукаха под тежестта на коня и човека сякаш ще се разпаднат, а смелчаците ще се преобърнат във водата. Освен това влагата ги правеше хлъзгави и мустангът постоянно се пързаляше. Въпреки всичко първото преминаване завърши успешно. Бек се върна и прекара втория кон. После идваше ред на Армандо и Фалконе. Бени остана последен, за да задържи индианците. Като видяха че жертвите им се изплъзват, те затичаха още по-бързо и закрещяха по-силно. Бяха на около сто и петдесет метра когато Бени се реши да тръгне по моста.
— Пригответе се да го отрежете — викна той на Армандо, който вече се бе въоръжил с брадва.