Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Какво става? — обърна се Фалконе към Бени, който се бе спрял.
— Ами… не знам… изглежда е умрял някой жрец.
— Може би онзи, тръгнал на далечно пътуване на юг?
В същия миг петимата мъже се нахвърлиха ядосано върху Армандо, сграбчиха го грубо за ръцете и му се заканваха с томахавките и копията си. Един от тях се обърна към хората и изкрещя със задавен от ярост глас:
— Ето го убиеца на нашия жрец!…
— По дяволите! — извика Бени и пребледня. — Оплескахме я!…
Преди другарите му да разберат какво става и хората от племето да се нахвърлят върху него, той скочи срещу петимата воини, започна да ги удря, подпомогнат от Бек, и да ги трътка на земята.
— Елате! — изкрещя Бени и се стрелна към колибата — Елате или сме загубени!…
XXVII
БЯГСТВОТО
Канадецът разбра каква сериозна опасност ги грозеше. Не трябваше да напряга паметта си, за да си спомни за жреца застрелян от Армандо близо до лоса. Случаят бе пожелал неговите спътници да се появят точно в момента, когато белите се готвеха да измамят втория жрец и да побягнат към форта Шелкърк. В лицето на тези петима воини Армандо разпозна другарите на всемогъщия магьосник и жрец на племето и затова се спусна да бяга след Бени, увличайки и чичо си. Бек видя, че всички бягат, и реши да ги последва колкото може по-бързо. Индианците не бяха успели да се съвземат от изумлението, а белите вече се намираха в голямата колиба, или по-точно в склада за кожи, с пушки в ръце готови да влязат в бой от тази малка крепост. Отначало тананците стояха нерешително, но след това се спуснаха към палатките си, за да вземат оръжията си, и се завтекоха към колибата склад. Те виеха като глутница вълци и размахваха заплашително стрели и тежки томахавки. Пребледнелият магьосник стана най-големият враг на белите, защото в тяхната смърт вече виждаше собственото си спасение. Нямаше да бъде трудно да ги обвини, че те са вселили в тялото на умиращия злия дух, и затова застана начело на яростната тълпа.
— По дяволите! — извика канадецът, който се бе показал на изхода — Не знам какво може да ме спре да пратя на онзи свят този мошеник жрец!… По-късно, ако успее да спаси кожата си, ще трябва да прояви доста хитрост!…
— Струва ми се, че събитията вземат твърде лош обрат. — каза Фалконе— Те са поне стотина
— Но ние имаме четири-петстотин патрона. — възрази Бени. — Лъжат се ако мислят, че ще ни хванат, нали, Армандо?
— Готов съм да открия огън. — каза младежът.
— Да почакаме.
— Какво?
— Може би ще се вразумят. А!… Ето този мошеник жрец идва сам… Ако предложи нещо разумно, той е добре дошъл.
Магьосникът бе възпрял атаката на тананците и вървеше към колибата, като правеше знаци, че иска да говори. Бени втъкна пистолета в колана, хвана пушката и излезе. В същото време другарите му се прицелваха в центъра на тълпата, за да не ги изненадат с някоя хитрост.
— Нека белият човек ме чуе — каза магьосникът.
— Целият съм в слух. — отговори Бени.
— Един от твоите другари. — най-младият, е извършил страшно престъпление.
— Така ли?
— Белият човек е убил големия магьосник на племето.
— Да, но ти знаеш ли защо го е убил? На теб не ти е известно, че магьосникът, твоят брат, е искал да убие белия човек, защото не е пожелал да му отстъпи един лос, който не е принадлежал на племето танана.
— Аз не знам.
— Тогава аз ти го казвам.
— Сигурно, но младият бял човек трябва да умре, защото е убил магьосника.
— И ти мислиш, че сме толкова глупави да го дадем на твоите хора? Младежът се е защитил и ако ти и твоите негодници искате да си разчистите сметките с него, знайте че ние ще ви се противопоставим с пушките, Аз казах!… Отнеси моя отговор на тананците.
— Белият човек говори като дете.
— Не като стар ловец, свикнал да води битки срещу индианците.
— Ние сме много.
— Ние сме малко, но сме решителни и въоръжени с пушки.
— Значи искаш война?
— Не, а желаем да си отидем.
— Но това е невъзможно, но…
— О! — каза иронично Бени.
— Може да се избегне едно кръвопролитие.
— Научи ме как.
— Излекувайте нашия вожд и ще ви пуснем, без дори да падне косъм от главите ви.
— Приятелю, трябва да ти кажа, че твоят вожд е само един човек и никое лекарство на света не може да го излекува. Какво искаш? Стар е колкото Маниту, стар е колкото Големия дух и освен това дробовете му не са в ред.
— Но ти ми каза, че във форта Шелкърк има лекарство, което може да го излекува. Може би белият човек е искал да ме излъже?