Златото на Аляска

Вместо да си тръгне индианецът кръстоса ръце на гърдите си и каза:

— Получих нареждане да заведа белите хора в нашия лагер и ще си отида само ако дойдат и те.

— Казвам ти, че не познаваме злия дух.

— Белите са способни да правят чудеса.

— Повтарям ти да вървиш по дяволите и да ни оставиш на мира.

— Познаваш ли тананците? — заплашително попита индианецът. — Моето племе е мощно и може да накара белите хора да платят скъпо за отказа.

Бени твърде добре ги познаваше тъй като на младини бе ловец за кожи в северозападната компания и знаеше колко са смели и решителни. Той разбра веднага че няма да успее да убеди тези двама твърдоглавци в абсолютната безполезност на техните методи за прогонването на злия дух. След кратко съвещание с господин Фалконе решиха да ги последват. С хитрост се надяваше да се отърват и да се върнат веднага на брега на Юкон, но тъй като не желаеше да се откаже от омлета помоли неканените гости да почакат няколко часа дори ги покани на закуска. Нахраниха се натовариха сандъците и палатката на конете метнаха се на седлата и последваха червенокожите, които се отправиха към гората, удряйки нещо като тамбура направена от върбово дърво и покрита с еленова кожа. След около час групата стигна до бреговете на един широк приток на Юкон, където се виждаха много канута. Имаше и няколко сала т.е. лодки, направени от опъната върху скеле от кедрово дърво лосова или еленова кожа леко извити от двете страни. Те можеха да побират четирима души. Наблизо, на брега на малко заливче се издигаше индианското селище състоящо се от около петдесет вигвама от кожи е конусовидна форма, целите изрисувани, и от няколко летни колиби, покрити със зелени клони, кора от бреза, парчета кожа, зашити лошо на ръка Като видя белите цялото племе тръгна да ги посрещне с танци, викове и невероятен кучешки лай. Дойдоха много жени, покрити с оцветени кожи, украсени с гердани от черупки и перли. Някои от тях носеха деца в нещо подобно на столче направено от брезова кора. То би било много удобно, ако не бе пръчката отпред, която стигаше до коремчето на детето, за да предпази крачетата от изкривяване. Тези носилки, подплатени с мъх, са меки и много леки, а майките ги качват на гърбовете си, когато ходят. Начело на тълпата пристъпваше жрецът, висок като гренадир, нещо необикновено за тананец, тъй като хората от това племе са по-скоро ниски. Тази важна личност носеше забодени в хрущяла на носа си две кости, които му придаваха смешен вид лицето му бе боядисано в червено, ушите — в черно, а косата му бе жълта. Носеше кожа от бяла мечка отрупана с всякакви украшения — без съмнение ценни амулети, които трябваше да предпазват от сто хиляди болести, да продължават живота да прогонват злия дух и кръвожадните животни, да поразяват неприятеля. Магьосникът приближи четиримата бели мъже и от името на цялото племе ги поздрави с традиционното добре дошли. Отведоха ги в просторна и много здрава колиба от борови стволове вероятно склада на ловците, защото наоколо се виждаха разпръснати и окачени по стените кожи от бели и сиви мечки, лосове елени, бобри, лопатари, мие ши се мечки и речна видра. Жрецът с жест отпрати племето, последва четиримата и затвори вратата. Вътре бе много тъмно, защото нямаше прозорци. Магьосникът взе нещо, което подаде на Бени. Канадецът не чака да го молят и с огнивото и праханта запали тази свещ, която разпръсна силна светлина Армандо и чичо му възкликнаха от почуда, когато видяха една риба, която гореше откъм опашката!… Тези странни риби се използуват за факли от обитателите на Аляска. Наричат ги риби свещи. Дълги са тридесет-тридесет и два сантиметра, закръглени са и имат сребриста кожа. Това са най-тлъстите досега познати риби и с мазнина много по добра от тази на маслините. Палят ги винаги откъм опашката и излъчват ясна блестяща светлина, която не може да се сравнява с тази и на най-добрите свещи. Много любезно магьосникът предложи на бледоликите бутилка джин, вероятно получена срещу кожа от ловците във форта Шелкърк. После ги осведоми за лошото състояние на вожда на племето. Безуспешно по всякакъв начин опитал да прогони злия дух — окачил на стълба на племето много подаръци, за да умилостиви този демоничен дух, много пъти се борил с него, като се мъчил да го сграбчи и да го хвърли в огъня; бе карал цялото племе часове наред да крещи високо, внушавал бе на вожда, че вече е оздравял, но всичко било напразно. Жрецът се страхуваше че племето ще се обърне против него и ще го убие и затова молеше белите мъже да излекуват болния. Вече всички се надявали на тях, а той не се съмнявал, че ще успеят.