Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Чух какво се е случило — кимна Даниел. — Искаш ли да дойда с теб? Разбрах, че бароните от планините били виновни.
— Ще се радвам да се присъединиш към мен, Даниел, но първо трябва да отведеш Мери у дома си. После ще ни настигнеш.
Двамата мъже изминаха останалата част от пътя до дома на Алек в мълчание. Джейми стоеше до сестра си в средата на двора. Когато видя съпруга си, на лицето й разцъфна усмивка, ала скоро помръкна.
— О, Господи, Даниел изглежда така, сякаш се кани да ме убие — прошепна Мери и се приближи до сестра си.
— Усмихни се, Мери, това ще го смути — нареди й Джейми.
Алек слезе от коня си и бавно запристъпя към съпругата си. Мили Боже, погледът му можеше да пресече цяло ведро с мляко! Джейми пое дълбоко дъх.
— Свърши ли с лова, Алек?
— Дала ли си убежище на лейди Фъргюсън? — запита той, без да обръща внимание на въпроса й.
— Убежище?! Струва ми се, съпруже мой, че никакво престъпление не съм извършила.
— Отговори ми!
Гневният му глас я жегна като нажежено желязо. В гърдите й се надигна необуздана ярост. Как смееше да я упреква пред гостите им?
— Мери ме помоли да остане тук и аз й разреших. Ако ти харесва да го наричаш убежище, нямам нищо против. Аз ще защитавам Мери.
— От собствения й съпруг? — невярващо попита Алек.
— Да, след като съпругът й е една безчувствена свиня.
Хвърли унищожителен поглед към Даниел и продължи: — Той е оскърбил нейните чувства, Алек. Какво очакваш да направя аз?
— Очаквам да си гледаш работата!
— Той е бил жесток към нея!
— Да, така е — извика Мери. — И след като не е удобно да остана тук, хващам пътя обратно към Англия.
— Може би аз ще й помогна — промърмори Джейми, скръсти ръце и зачака отговора на Алек.
— Най-много да се озовете в Нормандия.
Преди Джейми да реагира, съпругът й се обърна към Мери. Втренчи свиреп поглед в нея и го задържа, докато тя не се отмести от сестра си. Сетне дръпна рязко Джейми и здраво я сграбчи. Хватката му бе като стомана. Джейми не се възпротиви, тъй като отлично знаеше, че е безсмислено. Освен това зърна отец Мърдок, който бе застанал на стълбите и ги наблюдаваше. А тя не искаше той да си помисли, че не се държи като дама.
— Няма да се върна с теб, Даниел! — изкрещя Мери. Но предизвикателните й думи останаха без отговор. Даниел се придвижи с изненадваща за ръста си пъргавост и преди да се усети, Мери се намери на седлото, в скута на съпруга си.
Джейми отчаяно се опитваше да запази достойнство по време на тази безобразна сцена. Горката Мери! Просната през седлото като чувал с ечемик! Наистина бе много обидно, но въпреки това на Джейми й се искаше сестра й да не плаче толкова силно. Виковете и писъците й само щяха да съберат още любопитни и да привлекат внимание към злощастието и.
— Не мога да остана безучастна, когато той я посрамва по този начин прошепна Джейми.
— Можеш! — отсече Алек.
— Алек, направи нещо!
— Не смятам да се намесвам, нито пък ще позволя на теб. Мери се отърва много леко, Джейми. Даниел е не по-малко избухлив от мен. Твоята сестра е опозорила съпруга си.
Джейми остана загледана след Даниел и Мери, докато се скриха от погледа й.
— Той няма да я нарани, нали, Алек?
Страхът й бе съвсем очевиден, което му се стори глупаво.
— Няма да я набие, ако това е, което те тревожи — отвърна Кинкейд. — Сега Мери е негова грижа, но не и твоя.
— Тя си забрави коня.
— Няма да се нуждае от него.
Джейми се бе втренчила в устата на Алек, припомняйки си усещането, когато я целуваше. Беше глупаво да мисли да това, и то сега, когато съдбата на бедната Мери все още не бе решена.
— Може би утре трябва да й откарам коня — предложи Джейми, питайки се как да го накара да я целуне отново.
Той я пусна и понечи да се отдалечи.
— Алек? Ти каза, че Даниел е по-избухлив и от теб, а въпреки това ми обеща, че няма да изгубиш търпение. Не е ли странно?
— Не си ме разбрала. Казах ти, че няма да изгубя търпение с теб.
Той тръгна надолу към хълма. Джейми повдигна краищата на полите си и се спусна след него.
— А кога губиш търпение?
Алек не можа да устои на изкушението да я подразни. Не се обърна, за да не види усмивката му.
— Когато става дума за нещо, което има значение за мен. За нещо важно.
Смаяното й възклицание го накара да се усмихне още по-широко.
— Джейми?
— Какво? — Звучеше така, сякаш й се искаше да го удуши.
— Не ме безпокой повече.
Това бе последната обида, която щеше да понесе от него.
— Виж, Кинкейд, не е нужно непрекъснато да повтаряш колко незначителна съм за теб. Вече много добре го разбрах. Ако реша да избягам, ти няма да тръгнеш след мен, нали?