Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Ще давам заповеди и ще наблюдавам как ги изпълняват.
Не му даваше сърце да й откаже.
— И няма да си мръднеш дори пръста?
— Няма.
Алек кимна и й нареди да пусне крака му, за да не бъде принуден да я повлече след себе си. Чакаха го много важни дела.
Чак късно същия ден, когато Гейвин се присъедини към него, той си припомни забележката й, че трябва да успокои сестра си. Отначало бе помислил, че сестра й е дошла на гости само за един ден. Но очевидно Джейми имаше предвид доста по-дълго посещение. Предположението му се потвърди, когато Гейвин му съобщи, че лейди Кинкейд е дала убежище на лейди Мори.
Кланът Фъргюсън щеше да обяви война.
Алек не се съмнявате, че Даниел ще побеснее и ще пожелае да се бие. Той изпрати Гейвин обратно, за да се погрижи за съпругата му, остави един от доверените си воини да продължи лова и препусна към земите на Фъргюсън.
Пресрещна Даниел точно на границата, разделяща земите на двата клана. Алек яздеше сам — нарочно реши така, но Даниел препускаше начело на малък отряд. Всички бяха въоръжени до зъби.
Алек дръпна юздите, спря жребеца и зачака. Приятелят му извади меча си и го метна във въздуха. Острието му се заби точно пред коня на Кинкейд.
Това означаваше, че войната е обявена. Сега Даниел изчакваше Алек да повтори ритуала. Но той само поклати глава, отказвайки да хвърли оръжието си.
— Нима се осмеляваш да се откажеш от битка? — прогърмя гласът на Даниел. — Беше толкова разгневен, че вените на шията му се бяха издули.
— Точно така — извика в отговор Алек.
— Не можеш да го направиш.
— Вече го направих.
Сега бе ред на Даниел да поклати глава.
— Каква игра играеш, Алек? — властно попита той, макар гласът му да не звучеше толкова гневно.
— Не започвам война, която не желая да спечеля.
— Не желаеш да спечелиш?
— Не желая.
— Защо, по дяволите?
— Даниел, нима наистина мислиш, че ще искам две англичанки в дома си?
Въпросът окончателно стопи гнева на Даниел.
— Но…
— Ако спечеля. Мери ще остане да живее при Джейми до края на дните си. Искаш твърде много от мен, приятелю.
— Значи ти не си се съгласявал да дадеш убежище на моята съпруга?
— Не съм — раздразнено отвърна Алек.
— Твоята жена се осмелява да защитава Мери от мен, Алек. От мен! Крие я зад гърба си, сякаш е малко дете.
— Те са англичанки, Даниел. Твоята грешка е, че си забравил този факт.
— Прав си — въздъхна Даниел. — Съвсем забравих. Въпреки това не желая съпругата ми да се държи като страхливка. Срамота е да кара най-малката си сестра…
— Тя не е страхливка, Даниел — прекъсна го Алек. — Просто е била възпитана така. Всички сестри на Джейми смятат, че тя е длъжна да ги защитава.
— Напълно побъркани — засмя се Даниел.
— Така е — кимна Алек. — Двамата с теб сме приятели от много време, Даниел, за да позволим на някакви си жени да застанат между нас. Дойдох, за да те помоля, да дойдеш у дома и да си прибереш съпругата.
— Да не би току-що да ми бе дадена заповед? — изкиска се Даниел.
— Да.
— Ами ако все още искам да се бием?
— Тогава ще се съглася — лениво отвърна Алек, — но ще променя правилата.
— Как? — искрено заинтригуван попита Даниел.
— Победителят взима и двете невести.
Даниел отметна слава назад и избухна в смях. Алек му бе помогнал да съхрани достойнството си. Беше му дал възможност да отстъпи, без да се чувства победен.
— Няма да загубиш своя дял, Алек, но сърцето ми се стопля от мисълта, че и на теб не ти е много лесно да се оправяш с жена си.
— Ще свикне.
— Аз изпитвам съмнения относно Мери.
— Всичко, от което се нуждае, е твърда ръка, Даниел.
Преди да отговори, Даниел освободи войниците си.
— Твърда ръка и парцал да й запуши устата. Откакто е дошла в дома ми, тази жена не е спряла да се оплаква. Дори се чувства оскърбена от факта, че имам любовница. Представяш ли си, Алек?
— Забавно — засмя се приятелят му.
— Може би е по-добре да й позволя да остане при Джейми…
— Тогава наистина ще има война, Даниел. Мери е твоя.
— Трябваше само да ги видиш, Алек. — Даниел измъкна меча си от земята. Твоята жена стоеше като квачка пред пиленцата си, бранейки сестра си от мен. Не спря да ме обсипва с обиди. Нарече ме как ли не.
— Е, със сигурност си бил наричан и с по-обидни думи.
— Да, но от мъже. И никой от тях не живя достатъчно дълго, за да се похвали с това.
— Моята съпруга е жена с характер — усмихна се Алек.
— Иска ми се Мери да притежава поне част от нейния характер. А не да се държи като подплашен заек.
— Тъкмо бях по следите на нападателите на Ангъс, когато Гейвин ми съобщи, че си изпаднал в затруднение — смени темата Алек.