Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Прекосиха площадчето под все по-засилващия се дъжд. Въпреки потиснатостта си младата жена остана силно впечатлена от позлатеното великолепие на северната стена на сградата, украсена с множество колони. Тя спря в средата на двора, без да обръща внимание на Хю, който нетърпеливо я теглеше напред. Астрономически часовник с фина украса беше поставен точно на портата зад нея.
— Господи, колко е хубаво — пошепна смаяно тя.
— Да, хубаво е — кимна кратко Хю. — Хамптън е предпочитаният палат на краля. Елате, трябва да побързаме. — Той продължи напред и влезе в палата.
Двамата тръгнаха по дълъг, много оживен коридор. Мъже и жени чакаха, облегнати по стените. Някои от тях сякаш бяха пуснали корени по местата си. Когато човек с облекло и поведение на видна личност си позволеше да мине напред, просителите се развикваха възмутено и протягаха ръце да го издърпат назад.
— Какво искат? — попита Гуинивър, едновременно отвратена и възхитена от сцената.
— Това е преддверието на държавния съвет. Затрупани са с молби… обжалване на съдебни присъди… уреждане на всякакви правни спорове… милостиня — обясни с паузи той.
— Учудвам се, че и вие не сте се обърнали към държавния съвет — промърмори Гуинивър и усети натиска на пергамента в джоба си, документа, който щеше да обори претенциите на Хю към земята й. Ако случаят беше отнесен до държавния съвет, всичко това може би щеше да й бъде спестено.
Хю я погледна студено.
— Ако вярвах в успеха, щях да го направя. Но след смъртта на Томас Мор съветът отново е корумпиран.
— Това не са ли еретически приказки?
— Възможно е.
— Нали ме посъветвахте да внимавам какво говоря.
— И сега ви съветвам същото! Аз съм в много по-изгодно положение от вас, Гуинивър.
Тя не каза нищо, само се хвана по-здраво за ръката му, докато той си пробиваше път през навалицата. След малко завиха в друг коридор, също така препълнен с хора. Хю мина покрай тях, без да им обръща внимание. Целта му беше двойната врата в края на коридора. Пред нея бдяха двама пазачи в червени кадифени ливреи.
— Хю дьо Босер — представи се кратко Хю. — С лейди Гуинивър Малори. По покана на краля и лорд-пазителя на печата.
В първия момент пазачът явно не искаше да ги пусне. Враждебното му изражение остана, докато не видя погледа на Хю и не промени намерението си.
Тогава се поклони, удари по пода с жезъла си и отвори крилото зад гърба си. След това влезе заднешком и порталът отново се затвори.
Гуинивър усети гадене. Стисна с все сила ръката на Хю и се опита да спре треперенето във вътрешността си. Той сложи ръка върху нейната, за да й вдъхне сила.
Пазачът се появи отново.
— Лорд-пазителят на печата е готов да ви приеме след час. Значи в три.
— Тогава ще чакаме — отговори равнодушно Хю. — Заведете ни в друга стая, далече от тълпата.
Мъжът го изгледа гневно, но посочи малката странична врата.
— Можете да чакате там, милорд. Ще ви повикат.
— Благодаря. — Хю удостои цербера с поклон на изискан придворен. Преследван от завистливи погледи, той отведе дамата си в тихата стаичка.
Останаха там не повече от четвърт час, когато същият пазач се появи от една врата в дъното на помещението.
— Ако желаете да ме последвате, сър… мадам! — Прекосиха след него тесен коридор, осветен от катранени факли по стените. Пазачът спря пред една от вратите и потропа с жезъла си по пода. След това отвори.
Хю кимна на Гуинивър да влезе първа. Мъжът, когото предния ден бяха видели на кон в града, седеше зад масивна дъбова маса в нишата на прозореца. Студени малки очи я изгледаха преценяващо от коравото кръгло лице.
Това беше Томас Кромуел, лорд-пазител на печата, най-страшният човек в страната.
15.
Гуинивър, решена да не показва страха си пред този мъж, запази самообладание.
— Желая ви добър ден, милорд Кромуел — проговори учтиво тя. След това се обърна към другия човек в стаята, облечен в червена църковна одежда.
— Епископ Гардинър! — Лорд-пазителят на печата посочи мъжа, застанал в нишата на един прозорец. — Той прояви интерес към вашия случай.
— Аз случай ли съм, милорд?
— Вие сте жена, прелъстила четирима съпрузи с магьосническото си изкуство — изграчи епископът. — Затова сте обвинена.
— Кой ме обвинява, милорд епископ? Има ли свидетели?
Лицето на епископа почервеня като одеждата му.
— При обвинение в магьосничество няма нужда от свидетели. Църквата не се занимава с юридически трикове, мадам!
Томас Кромуел вдигна ръка.