Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че вие не поставяте под съмнение нареждането на краля, лорд Хю? — попита коварно епископът.
— В никакъв случай — отвърна Хю с леко повдигане на раменете.
— Тогава придружете дамата до изхода — нареди Кромуел, взе един пергамент и посегна към перото. — Стражите ще я съпроводят до новата й квартира. Ще й съобщим кога ще се състои делото й, след като обсъдим въпроса с другите членове на държавния съвет. — Гуинивър бе удостоена със студен поглед, докато ръката му посипваше пергамента с пясък. — До следващия път, мадам! — Той удари големия си печат върху пергамента и го предаде на Хю.
Хю прочете написаното с мрачно изражение, после нави пергамента и го прибра във вътрешния джоб на жакета си.
Все още замаяна от ужас, Гуинивър се обърна към вратата. Хю я прихвана за лакътя и я изведе навън.
— Какво ви стана, по дяволите? — изсъска той, когато излязоха. — Как посмяхте да си навлечете гнева на краля! Той е капризен като дете и безмилостен… не знаете ли, че лейди Мери е в немилост? Отказа да изпълни нареждането на баща си и да приеме незаконното си раждане. Да споменете името й в негово присъствие — това граничи с държавна измяна!
— Нямах представа, че тя е в немилост, пък и откъде ли бих могла да го науча? — проговори с горчивина тя. — Не се интересувам от интригите в този проклет двор.
— Аз пък си мислех, че интригантка като вас ще се нагоди с лекота към тукашните нрави — отговори ядно той. — Защо не ми казахте нищо за документа?
— Не виждах смисъл…
— Е, да, предпочетохте да запазите тайната, за да го покажете на Кромуел и да ме обезоръжите — изсъска той.
— Моментът ми се стори благоприятен — отговори гневно тя. Хю поклати глава.
— Вече няма значение. След като настроихте краля срещу себе си… За бога, Гуинивър, колко пъти ви повторих, че трябва да си мълчите!
— Просто изказах една молба — защити се тя, засегната от грубото му нападение. — Нали именно вие ме посъветвахте да изкажа пред краля молбата си за друго жилище. Просто последвах съвета ви.
— Не го казах сериозно — отвърна той. — Нито за миг не съм помислил, че ще ми повярвате. Никога не бих ви посъветвал да сторите нещо толкова глупаво… толкова опасно — да възразите на краля!
Той продължи напред в мълчание. След малко попита, без да крие обидата и гнева си:
— Защо непременно трябва да живеете другаде? Естествено домът ми не предлага толкова комфорт като вашия, но все пак е много по-добър от Тауър!
— Вашето гостоприемство не подлежи на съмнение, милорд — опита се да го успокои тя. — Но вие разбирате много добре защо не мога да остана под вашия покрив. Аз трябва да се боря с вас, а не да ви обичам, лорд Хю. Защото искам да остана жива и да запазя онова, което имам, за децата си.
— С мен няма за какво да се борите — изсъска вбесено той. — Аз не искам вашата гибел, Гуинивър!
Тя реагира с безпомощен жест.
— Вие го казвате — но в моите очи сте враг, а аз не искам да оставам близо до врага си. Затова ще отида в Тауър, докато случаят се изясни.
Хю едва успя да се овладее. Не можеше да се пребори със своенравието й. Нямаше смисъл да я укорява. Продължи напред в мрачно мълчание, изведе я от палата и тръгна към дългата, ниска сграда, в която беше настанена кралската гвардия.
— Тази дама трябва да бъде отведена в Тауър — съобщи той на полковника и му предаде навития пергамент. — Заповед на лорд-пазителя на печата!
Полковникът прочете написаното и измери с внимателен поглед неподвижната, облечена в черно фигура зад лорд Хю. Не му стана ясно какво бе извършила тази красива жена, за да разгневи до такава степен краля и пазителя на печата. Без съмнение дамата беше от благороден произход. В Тауър отвеждаха само благородници, но името Малори му беше непознато.
Може би е невинна, каза си той. Кромуел безсъвестно използваше краля за целите си и сигурно му беше подшушнал да я отстрани от пътя му. Но какъвто и да беше случаят, не беше негова работа да размишлява над получената заповед.
Хю се обърна към Гуинивър и рече тихо:
— Тук трябва да ви оставя. Ще направя, каквото мога, за да се застъпя за вас. Кралят бързо сменя настроенията си. Щом гневът му утихне, сигурно ще успея да го умилостивя… стига да го заваря в добро настроение.
Гуинивър поклати глава.
— Така е по-добре. Когато съм сама, нищо няма да ме отклонява от защитата ми. Но искам да ви помоля за нещо. — Гласът й пресекна, в очите й за първи път се появиха сълзи, но тя побърза да ги изтрие.