Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Той проследи безмълвно как тя събра нещата си, но когато застана насреща му гола с вързоп коприна, кадифе и дантела в ръцете си, неволно се усмихна.
— Ще ми дадеш ли халат? — попита тя.
— Да, разбира се. — Предишната дистанция помежду им отново се усети. Гуинивър я бе възвърнала. Великолепният момент на сливането не бе успял да заличи бруталните факти, които ги разделяха.
Хю беше толкова разочарован, че му се искаше да я раздруса, да я принуди да признае, че любов като тяхната е в състояние да преодолее всичко, което ги разделя. Вместо това стана от леглото и извади от гардероба си обточен с кожи халат.
— Мисля, че това е достатъчно — отбеляза кратко той и я наметна.
Гуинивър отиде до вратата и се обърна с ръка на дръжката.
— Благодаря ти, Хю.
Той направи безпомощен жест на отхвърляне. Тя се поколеба, но после вдигна резето и се плъзна безшумно навън.
14.
Гуинивър се събуди доста преди разсъмване и се учуди, че беше спала така дълбоко и непробудно. Раздвижи се и Лунна светлина, която спеше сгушена до гърба й, се надигна, протегна се доволно и скочи на пода. Мускатово орехче, което беше спало между момичетата, последва сестричката си. Котетата отидоха до вратата, спряха там и погледнаха настойчиво Гуинивър.
Тя стана внимателно от леглото, за да не събуди спящите деца. Отвори вратата и пусна котетата в коридора. Сигурно още снощи бяха разузнали как се излиза навън.
Тили се надигна на нара си и се прозя.
— Снощи се прибра много късно, момичето ми — отбеляза тя и хвърли поглед към небрежно нахвърляните дрехи на господарката си. Явно е била твърде изтощена, твърде объркана, за да не ги подреди. Най-отгоре беше халатът на Хю.
Гуинивър не бързаше да отговори. Взе халата и уви голото си, затоплено от съня тяло. Сетивата й реагираха веднага, щом усети миризмата му, тежестта на материята й напомни за тялото му. Обзе я дълбока меланхолия. Никога вече нямаше да приеме онова, което й бе дал през нощта. Той й дари всичко, за което беше копняла, от което отчаяно се нуждаеше — но тя никога вече нямаше да му позволи да я люби, макар че щеше да й бъде дяволски трудно да се освободи от него. Душите им се бяха докоснали и чувството, преживяно през нощта като радост, под студената светлина на утрото я уплаши с дълбочината си. Ако искаше да победи лорд пазителя на печата, трябваше да се освободи от Хю, а това означаваше да се бори със себе си.
— Значи се е случило — прошепна Тили, която веднага схвана ситуацията. — Е, не бих казала, че съм изненадана.
— О, Тили, да знаеш колко съжалявам, че се случи — отговори съкрушено Гуинивър. — Не биваше да го допускам.
— Може и така да е — промърмори старата жена с тон, който издаваше неверие. Тя стана от нара и се протегна.
— Това е началото, Тили — добави господарката й. — На разсъмване трябва да съм готова да отида с лорд Хю в Хамптън Корт.
Лицето на Тили стана сериозно. След бърз поглед към голямото легло, където спяха децата, тя вдигна въпросително едната си вежда.
— Аз ще им обясня — прошепна Гуинивър.
— Къде е Лунна светлина? — попита Пипа веднага щом се събуди. Седна в леглото и разтърка очи, за да прогони съня. — Сънувах, че отново се е загубила.
— Излезе с братчето си — успокои я майката.
— Трябва да ги потърсим — извика Пен и скочи от леглото. — Не познават къщата и може да се загубят.
— Побързайте тогава да се облечете. — Гуинивър отиде до гардероба и даде знак на Тили да я последва. Заговори шепнешком, за да не я чуят децата. — Днес ще нося рокля и воал в черно — реши тя. — Най-изгодно е да се представя като тъгуваща вдовица. Скромно було, със сребърната лента под бонето, без накити, само шишенце за ароматни соли на колана. Не искам да парадирам с богатството си.
— Това е най-умното. — Тили извади от гардероба черната копринена рокля, ушита от много скъпа материя, но без излишни украшения, без бродерия или скъпоценни камъни.
— Отивам да донеса гореща вода. — Тили излезе забързано и Гуинивър се обърна към момичетата, които все още се обличаха. Помогна им, като развърза връзките на ризата на Пипа, която ги беше стегнала на възел, и приглади яката на Пен.
— Днес ще имам много работа, деца — отбеляза с привидна безгрижност тя.
— Каква работа? — попита веднага Пипа и извъртя глава да я погледне през рамо.
— Лорд Хю ще ме отведе на среща с трети човек, който може да разреши спора за имота — обясни спокойно майката. — Е, вече изглеждате прилично. — Тя се наведе и ги целуна по бузките, после отиде до тоалетната масичка, където Тили вече беше поставила кана с гореща вода.