Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Гуинивър намокри кърпата и изтри лицето си, след това избърса шията и гърдите си. Топлата влажност й напомни болезнено за милувките на Хю, за начина, по който езикът му оставяше гореща следа по тялото й.
Опитните му ръце, вещината му в любовната игра, нежността му, потребността му да я задоволи — всичко това беше характерно за мъжа, който беше обожаван от сина си и се ползваше с доверието на дъщерите й. И все пак тя знаеше, че мъжът, срещу когото днес и през следващите дни щеше да се изправи, беше съвсем друг. Човек на дълга. Верен на закона — даже ако този закон щеше да я унищожи. Човек, който никога не се отклоняваше от целта и дори не би помислил да застане на пътя на правосъдието.
— Къде отиваш? — попита тихо Пен.
— В Хамптън Корт. Като се върна, ще ви разкажа какво съм видяла.
Момичетата я погледнаха с огромни очи, толкова смаяни от чутото, че забравиха да търсят котетата. Докато майка им обличаше черната вдовишка рокля, те я обсипаха с въпроси. Отговаряйки кратко, с нищо незначещи думи, Гуинивър хапна малко от хляба, който беше донесла Тили, и изпи чаша топло мляко. Не се знаеше дали щяха да й предложат закуска.
В стаята нямаше огледало. Това бяха луксозни вещи, които явно надвишаваха средствата на Хю, и тя трябваше да провери как изглежда в малкото си пътническо огледало. Лицето й под бялата ленена кърпа и черното боне беше бледо. Плисираната дантела на долната одежда галеше шията й. При всеки друг случай щеше да си сложи някакъв накит, но днес се отказа, защото без накит четириъгълното деколте изглеждаше по-строго. Приличам много повече на монахиня, отколкото на вещица, каза си тя с цинична усмивка. Дано да беше и убедителна.
— Дай ми черната наметка, Тили! По това време по реката е хладно. — Тя извади от най-долното чекмедже на шкафа руло пергамент.
Тили й донесе наметка с качулка от тъмна вълна. Гуинивър я сложи на раменете си и пъхна пергамента в дълбокия джоб. После се обърна към прозореца и се опита да се подготви духом за предстоящото изпитание. След малко се наведе и целуна момичетата за сбогом.
— Сигурно ще се върна късно вечерта, деца. Бъдете послушни.
— Ние винаги сме послушни, мамо — отговори с лек укор Пипа.
— Да, да, знам — усмихна се Гуинивър. Не й се искаше да остави децата си. Отново я обзе луд страх. „Ще се върна. Естествено, че ще се върна.“ Ала не успя да прогони напълно душещия страх в гърлото си, когато се обърна към вратата.
Тили я прегърна окуражително.
— Не се бой, миличка. Всичко ще се обърне на добре. Ще видиш.
Гуинивър се опита да й се усмихне и излезе. Трябваше да стисне здраво зъби, защото беше готова да се върне и да притисне децата до сърцето си. Но нямаше право да ги тревожи.
Тя слезе бавно по стълбището към залата, защото сърцето й биеше много силно. Хю, също с наметка, стоеше пред камината, готов за тръгване.
Като видя ярката светлина в сините очи и меката извивка на устата, сърцето й се качи в гърлото. Все пак успя да го поздрави с безлична учтивост.
— Желая ви добро утро, милорд!
Той се запъти с усмивка към нея, протегнал ръце за прегръдка. Нямаше да й позволи да се държи на разстояние от него. Снощи, след като се бяха любили, тя се бе отдръпнала, но той беше решен да преодолее отчуждението. Отказът и да признае какво ги свързваше, какво означаваха един за друг, беше безумие.
Той взе ръцете й, приведе се и я целуна по устата. Гуинивър напразно се опита да се изплъзне от целувката.
— Моля те, Гуинивър, не се отдръпвай — пошепна той. — Така няма да помогнеш нито на себе си, нито на мен.
— Не мога другояче — отговори с болка тя. — Какво да правя, Хю? Вие сте решен да ме унищожите. Щом постигнете тази цел, ще получите земята, за която претендирате. Нима го оспорвате?
Хю пусна ръцете й.
— Не, не го оспорвам! Но никога не съм твърдял, че целта ми е да ви унищожа. — Очите му засвяткаха. — Как можете да храните такива мисли, след като знаете какво означаваме един за друг! Има известни факти, за които ще ви разпитват други хора. Това не е в моите ръце. Случаят е изцяло извън моето влияние. Независимо от чувствата си получих поръчение да ви доведа в Лондон на разпит. Само изпълнявам дълга си.
— Студен, жесток дълг — отговори с треперещ глас тя. — Дълг, който не допуска намесата на човечността. Вие сте моят пазач. Не мислите ли, че е противоестествено една затворничка да се отдаде на любов с надзирателя си и да търси утеха при него?
— В тази светлина ли виждате чувствата ни? Нима наричате преживяното снощи противоестествено?
Гуинивър вдигна рамене.
— В светлината на всички тези факти просто не ми хрумва друга дума, милорд!