Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Продължиха с втората част. Имаше едно теке край градските стени, но този път новата карта причини объркването, защото бе много трудно да се различи коя сграда е теке.
— Половината е готова — напомни й Яшим.
— Дори повече — отвърна тя. — Оттук нататък сградите са значително по-малко чак до Сарайбурну.
— Точно така е. Давай.
Десет минути по-късно бяха отбелязали кулата „Стамбул“ като теке.
— Браво — зарадва се Яшим. — Това доказва, че системата работи.
— Уф! Радвам се, че ми каза.
На последната ивица от картата беше кулата на Галата и старото теке в казармите на еничарите, погребано под имперската конюшня. Точно както бе предположила Евгения, завършиха сравняването по-бързо, не само защото сградите в тази част на града бяха по-нарядко, ами защото дворецът и Сарайбурну се бяха разпрострели на огромна площ. Не откриха нищо изненадващо.
— Стана много късно — реши Яшим. — Трябва да вървя.
Евгения стана и се протегна, първо изпъна единия крак, а след това и другия.
— И как точно смяташ да го направиш? Да ти е минавало през ума, че нощем посолството се заключва? Стените са високи. Стражите — бдителни. И мишка не може да влезе и излезе. Имам страхотен късмет, че не си мишка.
Със замах дръпна колана си. Пеньоарът се разтвори, тя сви рамене и го остави да се плъзне на пода.
— Удоволствието е изцяло мое — отвърна с усмивка Яшим.
— Ще видим — протегна ръка тя.
82.
Чорбаджията на гилдията на чорбарите хвана краищата на мустаците си и ги подръпна. Беше замислен.
След това посегна към стария ключ, за да го прибере на мястото му при другите. Пазачът тъкмо му го бе върнал.
Знаеше, че следователят от двореца е прав. Единствено нощните пазачи са могли да организират и извършат кражбата. Въпросът бе защо. Сигурно заради някоя глупава шега, предположи той. Да не би да бяха спретнали някой от сантименталните си ритуали? Когато оповести, че един от казаните липсва, очакваше да се сгърчат от срам. Очакваше да признаят стореното. Да му се доверят. Надяваше се, че му имат доверие.
Само че те го наблюдаваха с нетрепващи погледи. Отрекоха всичко. Албанеца остана силно разочарован.
Но все пак поде отново:
— Не искам да налагам наказания. Може би казанът ще бъде върнат, може би не трябва да споменаваме повече за него. Само че… — той вдигна дебелия си пръст — аз съм разтревожен. Гилдията е едно семейство. Когато имаме трудности, се справяме. Аз намирам изход. Нали с това се занимавам. Аз съм глава на това семейство. Затова, когато някой външен човек ми се довлече, за да ми каже за проблеми, за които дори не съм подозирал, започвам да се притеснявам. Да не говорим какъв срам бера.
Той замълча.
— Оня от двореца, дето души навсякъде, дойде да ми каже, че в собствената ми къща се е случило нещо. Аха, виждам, че започвате да схващате.
Беше забелязал проблясък на интерес, но нищо повече.
Чорбарят отново подръпна мустаците си. Тази среща го притесняваше. Не че мъжете се държаха нагло, просто се отнасяха студено. Майсторът знаеше, че рискува, като им осигури работа по време, когато тънеха в мизерия и отчаяние, ала ето че те не проявяваха никаква благодарност.
Едва се сдържа да не ги изгони, защото усещаше, обзет от притеснение, че във въздуха витае неизречена заплаха. Като че му внушаваха да гледа своята си работа — сякаш кражбата на казана и мълчанието им не бяха негова работа! Не можеше да ги уволни просто така. Ако те пострадаха, и той щеше да пострада. Щяха да го обвинят в оказване на помощ на враговете на Портата. Преплете едрите си ръце и размачка пръсти.
Нямаше ли начин да ги накаже за нелоялността? Замисли се за евнуха.
Евнухът имаше положение в двореца.
Майсторът започна да се пита как би могъл да опознае по-добре този човек.
83.
На сутринта Яшим посети трите места, които предишната вечер бе отбелязал от старата карта. Надяваше се, че ако търси без предразсъдъци и задръжки, все нещо ще му хрумне.
Не бе задължително текетата да са големи, ала някое по-просторно място можеше да му даде неочаквана идея. Текетата не бяха съобразени с някаква определена форма, но малкият купол подсказваше, че въпросното място е предназначено за молитви. Можеше да бъде просто съд за светена вода или богато украсена ниша, или позабравен надпис над някоя врата в коридор — все дребни знаци, които сами по себе си изглеждат незначителни, ала взети заедно биха насочили човек във вярната посока.
Ако и по този начин не успееше, щеше да поразпита.