Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Яшим не понасяше плъхове, въпреки това попита:
— Кое? Какво усещат?
Мъжът поклати глава.
— И аз не знам какво. Хората шушукат, станали са по-затворени. Нали ти казвам, нещо става, а ние представа нямаме какво. Ето ти го и текето.
Яшим се обърна изненадан. Одеве беше подминал ниската схлупена постройка без прозорци. Беше му заприличала на склад.
— Сигурен ли си?
Мъжът кимна отривисто.
— Може и никой да няма вътре, но вечер се събират. Успех. — Той вдигна торбата. — Ще вървя да купя храна за плъховете — обясни на раздяла.
Яшим се усмихна насила.
След това почука силно по дървената врата.
84.
— Да, карагьозите — продължи да се усмихва мило мъжът.
Това било значи, каза си Яшим. В същото време се оглеждаше, обзет от живо любопитство. Значи тук еничарите са провеждали вакхическите си ритуали. Пиене, жени и мистична поезия! Или може би са го използвали за нещо по-прозаично, като например място за уговаряне на сделки, където войниците, заловили се с алъш-вериш или занаят, са обсъждали състоянието на пазара и какво могат да изкопчат.
На пръв поглед тук нямаше нищо свято. Можеше спокойно да мине за склад, за какъвто го бе взел Яшим. Представляваше най-обикновена белосана стая, осветена от високи прозорци, с дървена маса в средата и пейки от двете й страни. Някой дори би го помислил за място за гощавки. Стените бяха наскоро белосани, ала бе мината само една ръка, защото изпод варта прозираха образи.
— Стените са боядисвани.
Дервишът кимна.
— Бяха много красиви.
— И защо ги скрихте? Светотатствени ли бяха?
— За нас, да. Карагьозите не са се страхували да изобразяват онова, което Господ е създал. Сигурно сърцата им са били чисти, затова. Ама тези изображения разсейваха и вярващите, и мен. Не че затова ги боядисахме. По-скоро ни се искаше да възвърнем старата чистота на текето.
— Ясно. Значи боядисването на стените на карагьозките текета е нещо ново. Първоначалният замисъл не е бил такъв.
Дервишът се замисли.
— Не знам. За нас нашествието на карагьозите беше промеждутък, който предпочитаме да не споменаваме.
Яшим вдигна поглед към тавана.
— Промеждутък ли? Май нещо не те разбирам.
— Прости ми — склони глава човекът. — Не поясних, затова сигурно нямаш представа, че това е насринско теке още от времето на въстанието на Патрона Халил. По онова време карагьозите станали много силни и им трябвало повече място, затова ние им го отстъпихме. Събитията в последните години — добави той замислен — ни позволиха да си върнем сградата, и както сам виждаш, покрихме рисунките.
Яшим го изгледа с недоумение. Въстанието на Патрона Халил бе избухнало през 1730 година.
— Искаш да кажеш, че това теке е било построено от твоя орден ли? Значи не е било карагьозко.
Мъжът се усмихна и поклати глава.
— Не. Виждаш, че има цикличност. Онова, което е отворено, ще бъде затворено.
Пет минути по-късно Яшим излезе на улицата.
На картата на Палевски, създадена от шотландеца Ингилиз Мустафа, старите текета бяха отбелязани съвсем правилно — за времето, когато картата е била правена. Карагьозите не ги бяха построили и това тук не бе от оригиналните четири текета.
По принцип, трябваше да е на прав път.
Яшим отново се замисли за малкото квадратче под старите византийски стени на града.
Представи си мястото. Джамията. Редицата магазини. Старият кипарис край каменната стена.
Текето беше там. Нямаше къде другаде да е.
85.
Половин час по-късно Яшим излезе на площада по права улица, идваща от юг.
Точно пред него се виждаше великолепният кипарис, където одеве бе приказвал със старците.
От мястото, на което бе застанал, на петстотин метра от стената, успя да види онова, което му бе убягнало преди. Сега имаше поглед над дървото. Точно над заострения му връх, макар и полуразрушена, се забелязваше великолепна византийска кула, издигаща се над масивните градски стени.
Керкопорта. Малката порта.
Малцина истанбулчани знаеха подробности около нашествието през 1453 година. Това бе стара работа, почти на четиристотин години. Така е било отредено, затова въпроси като защо и как градът е бил отнет от гърците никак не вълнуваха жителите на турския Истанбул през деветнайсети век.