Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
— Става все по-добре — каза тя и се отпусна на възглавниците. Вдигна изящно оформено коляно. — Обладай ме, турчина! — подкани го.
81.
Далече, в първия просторен двор на султанския дворец Топкапъ каретите трополяха по калдъръма, минаваха през внушителните порти, насочваха се към хиподрума и нощта ги скриваше. Бе останала една-единствена, кочияшът чакаше неподвижен, стиснал камшик, зад него бяха застанали двама лакеи, също като каменни статуи, без да набелязват, че ръми. Докато вятърът нападаше ожесточено факлите по вътрешната стена, отблясъците се поклащаха по лъскавия черен шеллак по вратата на каретата и осветяваха герба на фамилия Романови с двуглавия орел — символ на същия този град преди много векове.
Макар в каретата на руския посланик да бе неуютно и мрачно, в будоара на съпругата на дипломата бе доста разгорещено.
Евгения сви рамене и въздъхна с дълбоко задоволство.
След няколко минути се усмихна лениво до ухото на Яшим.
— Може и да съм суетна — прошепна тя, — но едва ли аз съм причината, поради която си тук.
Яшим се подпря на лакът. Беше стиснал клепачи, сякаш изпитваше силна болка. Евгения протегна ръка и погали влажното му чело.
— Много се извинявам — прошепна тя.
Яшим въздъхна и отвори очи. Пое си дълбоко дъх и заговори:
— Картата… във вестибюла. Тя къде е?
Евгения се разсмя, когато забеляза погледа му, изправи се и коленичи в леглото.
— Ти сериозно ли говориш?
— Трябва да погледна тази карта — отвърна той. — Преди съпругът ти да се е върнал.
— Той ли? — На лицето й се изписа презрение. — Той няма да влезе тук. — Тя скочи от леглото, вдигна пеньоара от пода и завърза колана с гневен замах. — Така и не ми прости, че се омъжих за него. А ти нямаш никаква представа колко ми е досадно тук.
Яшим се намръщи. Не можеше да повярва, че князът е в състояние да стои далече от прелестната си съпруга. Може би той, Яшим, не бе с нищо по-добър от западняците, които си бяха внушили, че султанът се е потопил в ароматен рай, заобиколен от приказно красиви нимфи.
— Тук съм от шест месеца. Никога не излизам. Преобличам се по три, дори по четири пъти на ден — защо? Заради кого? За да ме виждат лакеите ли? Веднъж в седмицата съпругът ми кани разни досадници на вечеря.
Тя прибра черните си къдрици с една ръка и ги вдигна. След това ги отпусна.
— Вкъщи имаше бал всяка вечер. Виждах се с приятелите си. Яздех в снега. Аз… ами не знам, смеех се, флиртувах, говорех си с тях за литература, за изкуства, за всичко. Затова се спрях на теб. Ти си първият турчин, с когото имах шанс да поговоря. Първият ми турски любовник.
Яшим сведе поглед. Евгения отново се засмя.
— Ще ти покажа картата. Тук е.
Посочи над рамото му. Той се извърна и я видя, подпряна на стената — познатата форма на града, също като животинска муцуна, отпусната върху бреговете на Азия.
— Трябва да сравня нещо — обясни й и посегна към наметалото си. Извади картата на Палевски, разтвори я, коленичи пред нея, а другата притисна до стъклото.
— Не разбирам какво се опитваш да направиш. Мога ли да ти помогна?
Тя отпусна ръка на рамото му. Яшим й обясни.
— На тази карта са отбелязани всички религиозни сгради в Истанбул отпреди трийсет години. Интересувам се от карагьозките текета — май символът им е арабската букви В, ето я как се пише.
— Много трудно се различават — нацупи се Евгения. — Това е цяла гора от арабски завъртулки.
Яшим огледа картата.
— Първоначално се опитвах да открия противопожарните кули, но после реших друго. Старата карта, тази тук, ни показва сградите от 1599 година. Като сравня двете, ще мога да открия най-старите карагьозки текета.
— Искаш да кажеш, че ако нещо го има и на двете карти, значи е построено преди 1599. — Евгения прехапа устни. — Най-добре да разделим града на няколко зони от север на юг, така че да знаеш къде точно се намираш, за да не пропуснеш нещо.
— Чудесна идея — отбеляза Яшим. — Точно така ще направим.
Евгения взе картата на Палевски и я прегъна на четири надлъжни ивици. Обърна на първата и двамата започнаха да проследяват текетата.
Двайсет минути по-късно бяха покрили първата четвърт от града и бяха отхвърлили дванайсет текета, строени след изготвянето на старата карта.
— А сега следващата част — предложи Евгения.
Продължиха да работят.
— Някои хора може и да решат, че това е доста странен начин да прекараш времето си с полуголо руско момиче, при това по средата на нощта.
— Така е. Много съжалявам.
— На мен ми харесва. — Очите на Евгения заискриха. Тя прегърна колене. — Но можеш да ме отнесеш обратно в леглото, когато пожелаеш.