Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Той се стрелна вихрено към вратата и изчезна като мълния.
Лука шумно си пое дъх.
— Колко просто било — каза тя. — Бих желала също да бъда бицепсова тротинетка на красиво тяло.
Зирто се засмя и потри ръце.
— Забележително, Асмо, как натрихте носа на тази маймуна! Няма да го забравя през целия си живот!
Асмо стана сериозен.
— Ти отричаш шампингонизма, Зирто. Но какво правиш срещу него? Защо Маатшапията дава вечеря с танци тъкмо с тези хора? Защо и вие участвувате в това безумие?
— Не ти ли хареса? А аз мислех… искам да кажа… ние уредихме това специално заради тебе… — Зирто погледна смутено към пода. — Та какво му е лошото? Нищо лошо дори и в най-малка степен не се е случило.
Асмо мълчеше. Далеч бе от мисълта да играе ролята на апостол на морала и да изтъква на дафотилите грехове, които те не искаха да разберат.
Оранжева светлина трепна по тавана на стаята. Хилко връхлетя в помещението, огледа се неспокойно. Движенията му бяха нервни, лицето му — объркано.
— Какво се е случило? — попита Лука. — Какво ти е?
— Йона! — извика той. — Тя изчезна! Наистина ли не е при вас?
— Защо се тревожиш? Сигурно си е в леглото.
— Не — проплака Хилко. — Дяволът има пръст в някои неща около нея. Няма я в къщата, няма я в градините. Вече съм претърсил всичко.
Той прокара нервно пръсти през челото си, устните му трепереха.
До Лука безшумно изплува зермат. Тя пое чашата, която той й поднесе върху табличка, и я подаде на Хилко.
— Пий! — настоя тя. — Първо трябва да се успокоиш.
— Ще загубя разсъдъка си! — стенеше той. — Искам Йона! Защо е изчезнала? Върнете ми я обратно!
Асмо взе чашата от ръката му и я поднесе до устните му. Той покорно отвори уста и започна да пие. Лицето му стана спокойно и безизразно. Облегна се на една колона и се свлече на пода. Сълзи се стичаха по бузите му.
17.
Асмо чоплеше апатично месните пастети и охладената плодова сметана. Бе спал лошо, стряскан нееднократно от коварно повтарящ се кошмар. Отвратителните летящи скорпиони, чиито лица носеха гротескно разкривените черти на Йона, го стискаха здраво с пипалата си смукачи и го обвиваха в лепкави нишки, които източваха като паяци от окосмените си тела.
Разбира се, грешката бе негова. Лука настойчиво го бе помолила след многото възбудителни напитки да вземе един хеписпот, тъй като бил абсолютно необходим за спокоен сън. Той не се остави да го убеди, преживелиците от вечерта бяха събудили у него желание за противодействие. Счел бе, че постоянната консумация на хапчета не бе по силите на тялото му, дори се прокрадваше съмнението, че характерът му вече се е променил — като че ли проявяваше склонност към лековерие, опростяване на проблемите и подценяване на трудностите. Сега съзнаваше, че щеше да бъде по-умно, ако бе последвал съвета на Лука.
Взе решение за в бъдеще да наблюдава съвсем критично своята реакция спрямо употребата на хапчета. Едва бе стигнал до тази мисъл и изпита колебание — изобщо бе ли възможно да се установят изменения в психиката чрез самоконтрол, — но не успя да си отговори.
Разбрал бе от един зермат, че Йона веднага след инцидента в палатката бе отпътувала оттам с функрафт. Накъде — никой не знаеше. Не отговаряше на Зеко, въпреки че бе възложил на Зем да я вика непрекъснато.
Апетитът му окончателно изчезна. Той тикна настрани таблата. Момичето за баня с розовата кожа го покани на пейката за масажи и масажира тялото му с благоуханни есенции.
След като се облече, опита да се свърже с Лука. Не получи отговор. Шефът на корпуса зермати го осведоми, че тя е отишла в парка за сутрешна гимнастика.
Той излезе на балкона. Червеният слънчев диск на Аслот се бе показал едва на половина над хоризонта. Над градините и между куполите на сградите на тънки ивици се носеше мъгла. Пауни със сменящи се оттенъци на перата стояха на ръба на басейна, нежните водни струи на фонтаните блестяха по тях и пееха утринната си песен. Не се виждаше никой. Групи дървета и живи плетове пречеха на видимостта. Асмо се промъкна през парапета, скочи на земята и тръгна из парка. Въздухът бе свеж, от цветовете се излъчваше нежно ухание.
Пътеките бяха застлани с цветна мозайка, мека като килим. Срещаха го коали и миниатюрни газели, по тревните площи подскачаха чуруликайки пъстри ята птици, в клонака неподвижно стояха папагали. Стори му се, че се намира в райска градина, създадена специално за удоволствие на дафотилите от усърден екип богове.