Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Ефи внезапно се разтревожи.
— Смятате, че няма да успеете да я върнете в града преди зори?
На въпроса й отговори Фелисити.
— Разбира се, че няма да я върне тази вечер, лельо Ефи. Кои знае колко далеч са стигнали Хариет и приятелите й. Във всеки случай, мисля, че когато отново видим Хариет, тя вече ще е омъжена. Не е ли така, милорд?
— Да — каза Гидиън. — Точно така. Мисля, че е крайно време веднъж за винаги да се сложи край на тези глупости. Не мога да позволя всичко живо да се опитва да спаси годеницата ми от лапите на Звяра от Блекторн Хол. Всичко това вече става прекалено досадно.
Аул бе сгрешил в преценката си за времето. Нощното небе бе забулено от облаци, но не валеше и пътят беше сух. Гидиън напредваше бързо през улиците на града и щом излезе от района с по-оживено движение, той пришпори конете си. Циклоп и Минотавър се втурнаха стремително напред, а огромните им копита удряха земята с неотслабваща сила.
Имаше поне още два часа, преди да се стъмни напълно. Предостатъчно време, за да догони тежката стара карета на лейди Иънгстрийт.
Предостатъчно време да мисли. Може би прекалено много.
Какво преследваше той? Една отвлечена годеница, или годеница, която бяга от Звяра от Блекторн Хол?
Гидиън толкова силно желаеше Фелисити да е била права, когато каза, че Хариет се чувства обвързана с него. Но Гидиън не можеше да пренебрегне и възможността Хариет да е избягала доброволно в обятията на влюбения Епългейт.
Вчера, когато я бе завел на онази разходка в парка, тя наистина изглеждаше много сърдита. Гидиън си припомни избухването й за това, колко е лош навикът му да се налага над другите. Съвсем ясно му даде да разбере, че не е свикнала да й бъде заповядвано, без значение колко добри са намеренията на човека, който й заповядва.
Гидиън стисна зъби. Явно напоследък Хариет сериозно бе обмисляла какво означава наистина да си омъжена. Вчера искаше да му каже, че не е съгласна да се раздели с независимостта си след сватбата им.
Според Гидиън проблемът се състоеше в това, че Хариет прекалено дълго е била напълно независима. Налагало се е да взима решения за себе си и за другите в продължение на няколко години. Беше свикнала с това, също както беше свикнала да се мотае сама по пещерите.
Беше свикнала със свободата си.
Гидиън гледаше пътя пред себе си, като почти не забелязваше подръпването на кожените юзди в ръцете си, докато конете препускаха напред. Беше избрал Циклоп и Минотавър, както избираше и всичко друго на света, заради силата и издръжливостта им, а не заради външния им вид. Гидиън отдавна бе разбрал, че външната красота няма никакво значение у конете, жените, или пък приятелите.
Човек като Гидиън, който бе принуден да се изправи пред света с белязано лице и съсипана репутация и когото непрекъснато преценяват именно въз основа на тези критерии, бързо се научава да се взира под повърхността и външния вид на останалите.
Хариет беше като конете му, мислеше той. Тя бе направена от здрав и силен материал. Но имаше и много силна воля.
Може би е решила, че животът й ще е далеч по-приятен, ако се омъжи за някой като Епългейт, който няма дори и да си помисли да я командва.
Епългейт можеше да й предложи толкова много неща, включително титла и богатство. На това отгоре, осъзна Гидиън, Епългейт споделяше интереса на Хариет към вкаменелостите. Хариет може да е открила, че умът на Епългейт неудържимо я привлича.
Бракът с Епългейт би имал толкова много преимущества и нито един от недостатъците, които несъмнено биха характеризирали един брак със Звяра от Блекторн Хол.
Ако наистина беше джентълмен, помисли си Гидиън, би трябвало да остави Хариет да избяга с Епългейт.
Тогава той си представи Хариет в прегръдките на Епългейт. Гидиън изведнъж почувства, че му става лошо и го избива студена пот. Представи си как Епългейт докосва сладката й гръд, целува нежните й устни, промъква се в стегнатата й, всеотдайна топлина. Почувства се разкъсан от дълбока тъга и смазващото усещане за ужасна загуба.
Това беше невъзможно. Гидиън знаеше, че не може да се откаже от нея.
Животът без Хариет би станал толкова пуст. Това беше немислимо.
Спомни си какво бе казала Фелисити, че е показвал Хариет пред хората като някакво странно същество от далечни земи. Ръцете му инстинктивно стиснаха юздите, когато си каза, че може би наистина е правел точно това.
Единствената жена на света, която не се страхува от Звяра.
Гидиън отпусна ръцете си и подкани конете да препускат още по-бързо. Не му оставаше друго, освен да се моли на онзи бог, който го бе изоставил преди шест години, Хариет да не е избягала по свое желание.