Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Анжелика никога не беше изпитвала подобно диво възхищение. Това беше магия, от която нямаше освобождаване. Времето спря, напрежението се усили.
Рейнолд падна върху нея, обгърна с крака бедрата й, претърколи се по гръб и я вдигна върху себе си. Остави я да намери своето темпо и Анжелика веднага реагира на промяната. Тя го възседна, отметна глава назад и се задвижи в мек, влудяващ ритъм.
Удоволствието беше дълбоко в нея и извън нея, в него и между двама им. То идваше на вълни или връхлиташе като буря. То я обгръщаше отвсякъде, замъгляваше погледа й, оставяше я без дъх и след секунда връхлиташе с нова сила.
От напрежението потните им тела заблестяха и станаха хлъзгави. Гърдите им се повдигаха и спускаха неравномерно. Двамата поемаха мъчително въздух и се устремяваха отново и отново към цел, която нямаше да понесат.
Анжелика усети как върху им се спусна безмилостна магия, черна и бяла, тъмна и светла, усети натиска и силата й. Мускулите я боляха, дробовете й пареха, но облекчението не идваше.
Рейнолд се претърколи отново върху нея, натисна я силно върху матрака и тя обви бедрата му със своите, надигна се устремно срещу силните му тласъци. Най-после дойде освобождението, внезапно, без задръжки. То беше пламтящо сливане, безшумно вътрешно изригване, което разтърси телата им из основи. Изгубена в силата на оргазма, тя се остави на течението, захълца и се вкопчи отчаяно в него. Разтърси се от силни тръпки и усети как тялото му се стегна, как всички мускули се напрегнаха и как в самия център на женствеността й се изля гореща лава.
След като бурята утихна, двамата дълго лежаха неподвижни, загледани с широко отворени, невиждащи очи в светлото кръгче на лампата. Катастрофа или невиждан успех — и двамата не знаеха какво точно бяха преживели.
Знаеха само едно.
Бяха стигнали до самия ръб на пропастта.
13
— Voila, le cafe!
Веселият глас събуди Анжелика от дълбокия й сън. Тя отвори очи с чувството, че бавно излиза от тежък мрак. Никак не й беше лесно да го стори.
Естел стоеше на вратата с табла, на която бяха поставени сребърна каничка с кафе и кошничка с хлебчета. Тя се усмихваше широко, очите й святкаха развеселено. Остави таблата на нощната масичка и забързано се разшета из тясната кабина. Отвори капака на един сандък и извади утринен халат. Върна се до леглото и се наведе, за да загърне раменете на Анжелика, когато тя се надигна. Очевидно икономката смяташе, че е съвсем нормално да се погрижи за жена, свила се гола-голеничка под омачканите завивки, защото се въздържа от всякакъв коментар.
Анжелика беше сама. Рейнолд бе изчезнал. Тя протегна ръка към мястото, където бе лежал, но там нямаше и следа от горещото му тяло.
Естел, която тъкмо наливаше кафе, вдигна глава.
— Господарят стана още преди няколко часа. Той ме изпрати да ви донеса закуската.
Без да бърза, Анжелика оттегли ръката си.
— Толкова ли е късно?
— Почти обед, мамзел. Денят е мрачен, от сутринта ръми и той не позволи да ви събудя по-рано. — На устните й заигра лека усмивка. — Каза, че се нуждаете от сън.
Анжелика усети, че се изчерви до корените на косата, но се постара да се овладее.
— Много е загрижен за мен.
Икономката склони глава и я погледна учудено.
— Всички знаем колко зле се чувствахте. Никой не се изненада от заповедта му.
Този коментар целеше да предпази Анжелика от излишен срам, когато по-късно излезеше от кабината си. Жестът беше много мил, но тя все пак се чувстваше неловко. Промърмори нещо неразбрано, пое чашата с димящо ароматно кафе и сведе глава.
Икономката се върна при сандъка с дрехи, коленичи и започна да избира дневна рокля. Без да се обръща, тя продължи:
— Добре направихте. Метр Рейнолд има нужда от истинска съпруга, която да му даде деца, семейство и всички онези неща, които са част от живота.
Разбира се, беше безнадеждно да се мисли, че Естел и Тит Жан не знаят как стоят нещата между нея и Рейнолд.
— Не знам защо казвате това — отвърна примирено Анжелика. — Поне досега той не даваше ясен израз на желанията си.
— Мъжете не винаги знаят какво е добро за тях. Господарят е живял много дълго сам. Той е като празна лодка, която се носи по течението. Трябва му котва, а това значи човек, с когото да се чувства свързан, на когото да бъде полезен, за да бъде самият той.
Анжелика се отпусна на възглавниците и се усмихна унило.
— Бих искала това да е вярно.
— Почакайте още малко. Ще се убедите, че казвам истината — утеши я Естел. — Така. Радвам се, че вече не ви е страх от пътуването с параход. Чувствате ли се достатъчно добре, за да станете?
Странно, но равномерното тракане и бучене на машините имаше по-скоро успокояващо въздействие. Анжелика усещаше умора, глезените и китките все още я боляха, освен това изпитваше непозната досега вътрешна ранимост, но никога през живота си не се беше чувствала толкова доволна.