Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Анжелика направи опит да се усмихне.
— Много сте снизходителен.
— Не, съвсем не. — Майкъл заклати силно глава и от шапката му се разхвърчаха пръски. — Ако знаете колко ми се искаше да забия един юмрук в лицето му, докато седяхме на масата. — Той се изсмя сухо. — Знам, че не мога да го победя, освен ако не го нападна от засада. Но полагам големи усилия да му отстъпвам, първо, защото знам, че махмурлукът го мъчи ужасно, и второ, защото виждам, че е луд от ревност.
Анжелика не се впечатли особено от думите му.
— Мисля, че вече се разбрахме по този въпрос. Рейнолд няма причини да ревнува от вас.
— Не му е необходима причина — установи мрачно Майкъл. — Ревността му не е насочена непременно към мен. Тя се простира върху всеки мъж, който посмее да погледне към вас. Рейнолд не е сигурен във вас, разбирате ли, защото знае…
— Какво? — попита напрегнато Анжелика, когато Майкъл спря. Вече не разбираше нищо.
— Ами, първата ви среща е била доста… необикновена, нали? Да, била е драматична и така нататък, той се е възползвал от ситуацията по обичайния си безсрамен начин и сега… сега не може да бъде сигурен дали изобщо желаете да му бъдете жена.
— Аз също не мога да бъда сигурна, че той ме иска за съпруга.
— Да, но това е нещо друго. Вие сте жена. Разбира се, очаквали сте да се омъжите за мъжа, избран от баща ви, и то по причини, които нямат нищо общо с чувствата, а по-скоро с парите и общественото положение.
Анжелика го изгледа учудено.
— Не знаех, че съм очаквала такова нещо.
— Такъв е животът — промърмори съчувствено той, сякаш това обясняваше всичко. — Във всеки случай, като жена вие би трябвало да приемете, че Рейнолд ви иска, иначе нямаше да положи толкова усилия.
— Това не е същото — установи тихо Анжелика.
Майкъл я погледна замислено.
— Може би не. Но работата е там, че Рейнолд знае какви грешки е допуснал в действията си, и няма да намери спокойствие, докато не бъде напълно сигурен във вас.
Думите бяха зле избрани, вероятно поради нервността му, каза си тя. Въпреки това я побиха студени тръпки. Дали Рейнолд я бе спасил от похитителите само за да запази онова, което считаше за своя собственост? Дали беше осъществил съпружеските си права след толкова дълго въздържание и търпение само защото мислеше, че по този начин ще я задържи завинаги при себе си? Дали се беше възползвал от силата, която му даваше изкуството му на любовник, за да я държи в подчинение? Дали градината, подаръците и целувките целяха само да я накарат да се влюби в него?
Майкъл я погледна изпитателно.
— Натъжих ви, макар че не такива бяха намеренията ми. Съжалявам.
— Няма нужда — отговори с треперещ глас тя. — Вината не е ваша. Аз просто не го разбирам.
— Аз също или поне не докрай, макар да го познавам много отдавна. — Майкъл помълча малко и продължи: — Мисля, че за много неща е виновна Клотилд и онова, което му причини.
— Защото го е изоставила и се е омъжила за човек с повече пари ли?
— Парите не бяха толкова важни. Много по-важно беше името, общественото положение — все неща, които Рейнолд не е в състояние да промени. Но това не беше най-лошото. Страшното е, че се роди дете. Негов син.
— Да, видях го. Клотилд се погрижи за това.
Майкъл стисна устни.
— Тази жена не се уморява да забива ножове в сърцата на другите. Разбирате ли, тя знае, че кръвната връзка има огромно значение за Рейнолд. Нарочно държи момчето далече от него и в същото време непрестанно му намеква, че той е баща и има задължения. Иска да го накаже за нежеланието му да остане неин любовник и след женитбата й. Според нея тази игра е аристократична и напълно приемлива, разбирате ли? Тя го лиши от сина и той не можа да й прости. И никога няма да го направи.
„Той не е човек, който прощава…“
— Значи, Рейнолд не е човек, който се доверява на жените — установи делово тя.
— Не може. Мамили са го твърде често, дори собствената му майка му е изиграла лош номер.
— Майка му?
Майкъл я погледна колебливо.
— Знаете ли при какви обстоятелства се е родил?
— Знам, че е незаконно дете. Сам ми го каза.
— Разказа ли ви, че майка му го е обичала повече от всичко на света, докато срещнала втория му баща, богат и почтен мъж? След женитбата любовта й към Рейнолд не намаляла, но присъствието му я смущавало, защото постоянно й напомняло, че никога няма да заеме мястото, което й се полага като съпруга на този почтен човек.
Анжелика поклати глава.
— Вече се чудех защо никога не говори за нея и не я посещава.
— О, двамата са в много добри отношения — възрази Майкъл, без да я погледне в очите. — Тя не се е опитвала да го крие или да се отрече от него. Въпреки това смятам, че е изпитала облекчение, когато се е махнал и си е купил къща в Ню Орлиънс. Рейнолд го знаеше и това му причини болка.